Форум Академия за вампири
L'amore come una foto nella cornice rotta 7104180s


Join the forum, it's quick and easy

Форум Академия за вампири
L'amore come una foto nella cornice rotta 7104180s
Форум Академия за вампири
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Вход

Забравих си паролата!

Дарения за форума
Latest topics
» Помогнете ми
L'amore come una foto nella cornice rotta EmptyЧет Авг 23, 2018 12:01 pm by magi961

» Коя е последната книга, която си купихте?
L'amore come una foto nella cornice rotta EmptyНед Яну 21, 2018 6:53 pm by Valentina

» Любима вампирска поредица?
L'amore come una foto nella cornice rotta EmptyНед Яну 21, 2018 6:51 pm by Valentina

» Коя книга четете в момента?
L'amore come una foto nella cornice rotta EmptyНед Яну 21, 2018 6:50 pm by Valentina

» От А до Я имена на момиче и момче
L'amore come una foto nella cornice rotta EmptyНед Яну 21, 2018 6:25 pm by Valentina

» Да броим до 999 vol.2
L'amore come una foto nella cornice rotta EmptyНед Яну 21, 2018 6:23 pm by Valentina

» Новини около издаването на четвъртата книга в БГ
L'amore come una foto nella cornice rotta EmptyНед Яну 21, 2018 6:10 pm by Valentina

» Любим момент от първата книга?
L'amore come una foto nella cornice rotta EmptyВто Яну 16, 2018 11:03 pm by Valentina

» Дориан или Кийо?
L'amore come una foto nella cornice rotta EmptyВто Яну 16, 2018 11:00 pm by Valentina


L'amore come una foto nella cornice rotta

2 posters

Go down

L'amore come una foto nella cornice rotta Empty L'amore come una foto nella cornice rotta

Писане by nessa Нед Юли 18, 2010 6:19 pm

Такам... Здравейте, отново хД
Срещали сме се в тази тема, но спрях да пускам това, което започнах. Надявам се този път да не е така и с помощта на Annie~ - момичето, с което пишем тази история. Тя е нещо... Не, наистина не знам какво точно да кажа за нея. Давам ви имената на главните герои, за да не се чудите много, и ви пускам първата глава. Моля ви, каквото и да е мнението ви, дайте по едно коментарче. БЛагодаря ви предварително (:
Енрике де Луна
Джиана Санчес
Жери Риос
Бастардо Иглес
nessa
nessa
Победител
Победител

Брой мнения : 335
Точки : 1559
Репутация : 2
Присъединяване : 04.02.2010

Върнете се в началото Go down

L'amore come una foto nella cornice rotta Empty Re: L'amore come una foto nella cornice rotta

Писане by nessa Нед Юли 18, 2010 6:20 pm

Първа глава
Саундтрак:
https://www.youtube.com/watch?v=z_aC5xPQ2f4


Енрике де Луна вървеше уверено към входа на голямата лъскава сграда. Хората се обръщаха след него, заглеждаха го, беше им познат от някъде, от някое предаване, от някоя емисия на новините. Той не ги удостояваше с поглед, продължаваше пътя си сякаш беше сам на улицата. Знаеше какво си мислят, какво си представят, какво желаят, но беше свикнал да бъде желан, да бъде искан. Нито една от всички тези жени, които се мислеха за красиви, които си мислеха, че обличайки черна и прилепваща по тялото рокля стават сексапилни и желани. За човешките мъже вероятно бяха невероятни, но за него – не.
Когато стигна до входа, вратата бе бързо отворена от охраната. Мъжът му кимна с глава за поздрав, пусна дръжката на вратата и изпроводи с глава началника си до стълбите. Беше му странно защо не използва асансьора, когато кабинетът му беше чак на тринадесетия етаж. За остаряващите му кости това беше почти невъзможна задача.
И докато всичко това преминаваше през ума на охраната, осмисляше го отново и отново, задаваше си въпроси, отговаряше си, а накрая му се струваха невъзможни, Енрике беше стигнал до коридора на тринадесетия етаж. Стъпките му отекваха като предупреждение към всеки, дръзнал да му се противопостави, приятното ухание на парфюма му се разнасяше из целия етаж, опияняваше, докосваше, будеше желание. Тъмните му дънки не прилепваха към тялото му, не очертаваха всяка извивка, но разкриваха достатъчно от стройното му тяло.
-Господин де Луна – непоносимият за Енрике глас на секретарката му прекъсна ритмичното удряне на обувките му в пода. Защо я беше назначил, защо не беше я сменил? Сега трябваше да търпи гласът й – смесица от грачене на гарга и вик на стотици мъже.
Енрике изкусно се завъртя на пета, заставайки на около един метър разстояние от нея. Поне не беше нужно да й напомня да му каже за какво го е извикала в този късен следобед, когато знае, че трябва да се приготвя за конкурса, в който беше жури.
Нина, така се казваше секретарката му. Беше способна жена на средна възраст, с няколко висшите, с препоръки от известни компании. Това го успокояваше до някъде, налагаше си, че гласът й не е толкова лош, все пак не всички са родени за певци и рецитатори, нали?
-Една жена дойде да ви търси на обяд, за това ви извиках – „музика” за ушите му беше гласът й, дали не е време наистина да я смени? – Чака ви в кабинета ви.
-Нина, ако искаш можеш да се прибираш, благодаря ти – Енрике се обърна и продължи към кабинета си, който се намираше в края на коридора, не забеляза боготворящото лице на секретарката си.
Няколко крачки го деляха от вратата на кабинета му, от лицето на жената, която не беше виждал от година и няколко месеца, която беше забравил, но тя него - не.
Дървената врата на кабинета му се отвори под натиска на ръката му. Пристъпи леко, безшумно. На стола му с лице към прозорците беше седнала въпросната жена, а светло-кафявите й коси падаха свободно по раменете й. Тук-там имаше по някой рус кичур. Беше му позната отнякъде.
Жената елегантно се изправи, а малкото слънчеви лъчи, които се пропускаха от щорите осветиха тялото й до кръста. Беше облечена с бяла рокля на воали, но тя, миналото й и бъдещето й не бяха чисти, не бяха непорочни като на девица.
-Нямаш ли намерение най-сетне да ми се представиш? – Енрике се отпусна на кафеникавия диван, преметна десния си крак върху левия и отново се загледа в жената.
-Не ме помниш, нали? Как искаш да ти припомня коя съм – облечена или съблечена?
„А защо просто не се обърнеш и не ми покажеш лицето си?”, помисли си Енрике. Скоро щеше да му писне от игричките й и тогава нямаше да пази мислите си за себе си.
-Какво ще кажеш просто да ми кажеш коя си и какво искаш?
-Изнервящо е, нали? Не знаеш с кого говориш, как да се държиш. А някога ми каза, че дори да забравиш лицето ми, не би могъл да забравиш гласа ми.
Ръката му докосна рамото й, беше се озовал до нея по-скоро отколкото тя очакваше. Озоваха се лице в лице, тяло до тяло, очи в очи. За миг тя забрави да диша, а ударите на сърцето й се учестиха. Още го желаеше само за себе си, нужни ли бяха още доказателства?
-Какво искаш, Жери? – гласът му беше студен, а лицето – каменно. Не я искаше тук, не искаше ароматът й да витае в стаята, искаше да я забрави, искаше да забрави как я беше подлъгал да се озове в обятията му, за него това беше приключена отдавна история.
Тя се отдръпна от него, усети студенината в гласа му, държанието. Този път трябваше тя да се постарае, този път трябваше тя да го подлъже, а да примамиш в мрежата си такъв мъж като него беше доста трудна задача.
-Конкурсът – гласът й беше мек, обгръщаше пространството нежно, сладко, както мед лъжицата, - на който ще си жури тази вечер – Жери обхождаше кабинета му докато говореше, нежно погали бюрото му с цвят на тъмна и добре озряла череша. Усети погледа на Енрике върху себе си, тъмните му очи я подканваха да побърза с исканията си. – Искам да го спечеля. Искам да ми дадеш короната или всички ще разберат, че си вампир, ясно ли е?
Тихият смях на Енрике изпълни пространството, подиграваше й се, това, от което тя се страхуваше. Не знаеше как го правеше, но той се озова до нея след секунда, нежно отмести с ръка косата й, прикриваща дясното й ухо. Доближи устни до бузата й, усети как кожата й потръпва от страх и удоволствие, обхвана с ръка кръста й и й прошепна:
-Не си го помисляй, изгрев мой, освен ако не искаш по това красиво лице да се появят следи от зъбите на господин де Луна, може би ще ти достави удоволствие, кой знае, но едно е сигурно – никога повече няма да посмееш да се покажеш пред хората, пред света. Искаш короната ли? Дай ми от сладката ти кръв и е твоя.
Жери се задъхваше, въздухът в дробовете й беше на привършване. Отново тя трябваше да прави компромис, да се съгласява, струваше ли си, за да прекара остатъка от живота си с него, а може би дори вечността? Струваше ли си, Господи...
Опита се да изрече съгласието си, но не успя, учестеното биене на сърцето й проваляше опитите й, задъхването й.
Енрике нежно постави пръст на устните й, знак да замълчи, очерта с пръст линията на устата й, а после с палец погали бузата й. Жери се отпусна в ръцете му, няма да боли, обеща й той докато я настаняваше на дивана. Тя потъна в студенината му, усети как потръпва, но не знаеше дали е от вълнение или от хладината, която се разпростря по тялото й. Енрике нежно доближи устни до врата й, обсипа го с целувки, знаеше как да достави удоволствие не само на себе си, но и на жертвата си. Не можеш само да получаваш, трябва и да дадеш. Знаеше как да се въздържа, как да направи, така че да не боли толкова, как да й хареса. Чувстваше как във вените на Жери вече няма страх, как тя е готова да му даде цялата си кръв, ако трябва, но той не искаше толкова много, предпочиташе да краси витрината със спомените му и да знае, че ако му се прииска да е с него тя ще му даде всичко, ще му даде това, от което се нуждае, дори повече.
Зъбите му нежно погалиха врата й преди да се вкопчат в кожата й. Болка от пробождането се разнесе из тялото й, из сетивата й. Моментна болка, а после всичко й се стори като преди. Ръката му нежно обгръщаше корема й, а другата галеше косата й. Може би, ако не беше зает с пиенето на кръв от нея, щеше да я целуне, може би. Представи си как устните им се сливат в дълга целувка, как сетивата им се наслаждават един на друг, как... Мисълта й започваше да се губи, да изчезва някъде далеч, някъде в миналото или бъдещето. Отмаляваше, нямаше сили дори да помръдне, да проговори, да го помоли да спре. Тогава може би й се стори, че зъбите му се отделят от кожата й, че езикът му нежно облизва тръгналата надолу кръв, а после той доближава устни към нейните, изцапани са с нейната кръв, но това не й прави впечатлени, отвръща на целувката му, иска още, но той отделя устни от нейните, за да прошепне:
-Благодаря...
Останалото бе мъгла в нейното съзнание.
nessa
nessa
Победител
Победител

Брой мнения : 335
Точки : 1559
Репутация : 2
Присъединяване : 04.02.2010

Върнете се в началото Go down

L'amore come una foto nella cornice rotta Empty Re: L'amore come una foto nella cornice rotta

Писане by Annie~ Пон Юли 19, 2010 9:35 am

Втора глава
Саундтрак: https://www.youtube.com/watch?v=abSDNuBRsMs


Джиана вдигна глава и срещна собственото си отражение в огледалото. Конкурсът за красота. Може би имаше шансове, може би не. И тя самата още не знаеше. Беше сигурна в себе си, не напразно беше ходила повече от две години на курсове за манекенка. Изглеждаше добре, дори много добре. Черната и, леко вълниста коса беше пусната свободно да пада по гърба и, по лицето и нямаше много грим – само нужните неща, за да се почувства като себе си: малко черен молив и спирала; коректор там, където беше нужно и червено червило – не натрапчиво, но не и бледо, - за да е в тон с червената и рокля. Почти всички останали участнички имаха хора, които ги подготвяха. Джи искаше да е направила всичко сама, да знаеше, че може. Изправи се бавно и се завъртя, за да може да се огледа от всички страни. Роклята идеално прилягаше на извивките на тялото и, очертаваше всичко, което трябваше да бъде видяно. Стигаше до земята и точно над коляното започваше да се спуска свободно. Беше сложила обувки на високи токчета, приличащи на шишчета. Някои хора просто се чудеха как може да ходи на такива, но Джиана беше свикнала – просто обичаше да ходи така. Тя беше страстна, дива, необуздана. Показваше го и начинът, по който беше избрала да се облече за тази вечер – червеното винаги е било цветът на господарите.
Джи погледна към часовника, закачен над огледалото. Осем без десет. Десет минути до началото. Десет минути до решаването на нейната съдба. Можеше да успее, трябваше само да повярва в себе си. Беше си го повторила около стотина пъти само днес. И някъде, дълбоко в себе си, знаеше, че е права. Чувстваше го. Чуваха се радостни ръкопляскания, възгласи, щракане на фотоапарати. След малко и гласовете на водещите озвучиха помещението. Въздъхна и после си пое дълбоко дъх. Беше го репетирала хиляди пъти, отново можеше да го направи, все едно там отпред нямаше никого. Когато чу името си, вече беше стигнала почти до подиума.
- Джиана Санчес!
Автоматично вдига главата си, вирна брадичката. Усмивка озари лицето и, краката и затракаха равномерно по стъкления под. Светкавиците я заслепяваха, но тя се правеше, че не ги забелязва. Стигна до края на подиума, където се намираше и журито, и се завъртя. Мястото и беше малко по-назад, така че се наложи да се върне и да го заеме. След малко се появиха още момичета, но чернокоската беше заета с друго. Разглеждаше всички, събрани в това помещение. Основно бяха богаташи, които по незнаен начин бяха спечелили милиони, милиарди дори, и сега ги харчеха по светски събирания. По-голямата част от тях бяха самотни мъже, които също хвърляха луди пари за скъпи компаньонки. Джи ги смяташе за жалки, дори бих я подкрепила. След като огледа цялата публика, любопитният и поглед, примесен с презрение, се спря на журито. Те бяха четирима – две момичета и двама господа. Жените бяха облечени по последен писък на модата, въпреки че беше ясно, че стилът им липсва. Един от мъжете беше застаряващ господин, на около 45, със сива коса. Притежаваше една от най-големите фирми за дрехи и затова се смяташе за перфектният моден консултант. Джи изсумтя наум. И ето го и последният член на журито. Енрике де Луна. Мечтата на всяка жена, някога видяла го. Черната му коса беше къса, с бретон и почти винаги разхвърляна във всички посоки. Очите му бяха в цвят на натурален шоколад и можеха да извадят истината дори и от най-големия лъжец. Атлетичното му тяло често влизаше във фантазиите на жените. „Да, красив е” – призна с неохота Джи. Но въпреки това тя не му се възхищаваше толкова, колкото останалите. Беше просто поредният красив и арогантен мъж. Навсякъде имаше такива, не беше нищо ново, което да трябва да я засяга.
Когато всички момичета излязоха и показаха роклите си, водещият започна да ги представя. Не беше нищо, което нашата героиня да не беше чула досега. Просто думи, еднозначни, безсмислени, глуповати. Точно затова и не ги слушаше, не обръщаше внимание дори. Просто размишляваше. Защо беше дошла тук? Наистина ли имаше нужда от това? От тази изява? Знаеше, че е красива, защо трябваше да си го доказва? И чак сега разбра или просто може би сега осъзна, че мястото и не беше тук. Тя не приличаше на всички тези натруфени госпожички, дошли да търсят слава. Тя не искаше наградата – нощ със същия този Енрике де Луна. Но беше твърде късно. Продължи да се усмихва приветливо и да маха с ръка, когато трябваше. Ревюто продължи с пълна сила. Полу-голи манекенки продължиха да се разхождат напред-назад, да стоят ухилени до уши, все едно някой си е играл с фотошоп и е направил нелепа имитация на усмивка, и да правят чупки. Всички ръкопляскаха, журито пишеше нещо по тефтерите си и скоро, след около два часа, водещият отиде да вземе окончателния резултат. Всички притаиха дъх, в залата можеше да се чуе всеки един удар на всяко едно сърце... Всъщност само Енрике можеше да чуе това, но намекът беше ясен.
- И победител тазгодишния конкурс за красота е... Джиана Санчес!
Всички погледнаха към чернокоската, която бавно пристъпваше напред. Да, може би беше осъзнала, че не я вълнува толкова, но все още и беше трудно да асимилира това, че е спечелила. Сложиха тиарата й и една лента, на която пишеше думите, изречени от водещия. Започнаха да я снимат отвсякъде, сякаш беше някоя холивудска звезда. Тя определено не знаеше дали това е правилното, но май нямаше друг избор, така че започна да се усмихва и да търси начин да избяга. В следващия момент усети една ледено студена ръка да я обгръща. За малко да подскочи, но мъжки глас, абсолютно вписващ се в профила, който тя си беше създала за Енрике, прошепна в ухото и:
- Не се бой, само се прави, че ти е приятно. Тази нощ съм твой. Или ти моя.
Засмя се тихо и пусна една двадесет и четири каратова усмивка. Да, определено някои момичета щяха да получат сърдечен удар заради това.
avatar
Annie~
Стригой
Стригой

Брой мнения : 6
Точки : 31
Репутация : 0
Присъединяване : 18.07.2010
Възраст : 28

Върнете се в началото Go down

L'amore come una foto nella cornice rotta Empty Re: L'amore come una foto nella cornice rotta

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите