Няма заглавие

Това го писах в час по литература :P
Коментарите ги пишете тук.



Луната светеше ярко и огряваше всичко сякаш беше ден. Морето приличаше на сребърен поднос под светлината и.

Седях сама на студената скала и слушах песента на щурците, чакайки съдбовния момент. Оставаха 10 минути до полунощ. 10 минути до определянето на съдбата ми. 10 минути докато открия стихията си. 10 минути... А аз бях спокойна. Защо не се страхувах? Защо не бях поне малко притеснена? Щеше да е толкова по-лесно. Всички се страхуват. Но не и аз. Седях напълно неподвижно без никаква представа какво да очаквам. Нещо ми подсказваше, че всичко ще е наред. Дали беше само заблуда? Дали стихията ми беше Огън? Или Вода? А може би Въздух или Земя? Е, скоро щях да разбера.

7 минути... Тишина - само тя беше останала. Никакъв звук - всичко беше притихнало. Всички чакаха...

5 минути. Злокобната тишина ме подлудяваше. Всичко живо се готвеше за най-лошото. Усещах го.

3 минути. Все още не помръдвах. Просто..чаках.

1 минута. Наближаваше..

Изведнъж, сякаш подтиквано от някаква невидима сила, морето се раздвижи. Вълни, стигащи до полувин метър височина заливаха брега. Луната засия по-силно. Появи се силен вятър и стана студено. Настръхнах. Дойде...

Около мен затанцуваха пламъци. По повърхността на скалата израстнаха най-различни мъхове. Осъзнах, че вятъра и вълните са се появили по моя вина. Това беше невъзможно. Нямаше как - никой не владееше 4-те стихии. Никога не се беше случвало.

И тогава той се появи. Богът на стихиите. Това не беше добре. Той не трябваше да е тук - нещо се беше объркало. Въпреки шума от вятъра и вълните мислите му прозвучаха ясно в главата ми. Стъписах се. Аз бях феномен. Думите сякаш се блъскаха в черепа ми. От 5 века не беше раждал достатъчно силен човек, за да успее да овладее 4-те сили. Появи се сега.

Това бях аз. Как е възможно това? Да овладееш една стихия отнема години. А всички четири? Трябва да посветиш целия си живот на това.

Следващите думи ме изумиха: " Аз ще ти помогна. Не е лесно да се справиш с всички сили. Повярвай ми - знам го от личен опит. "

Невероятно! - Щях да получа помощта на най-великия сред най-великите. Благодарих му и се поклоних сковано. Той бавно се изпари във въздуха и ме остави отново сама. Усмихнах се на себе си и скоочих във водата - моят нов начин да се пренеса чрез магията.

0оооооооо, СТРАХОТНО Е! Моля те, моля те, мооооооля те напиши продължение!!!
Звучи ФАНТАСТИЧНО, да ти кажа честно вече си го представям като филм

МОООООООООЛЯ ТЕ НАПИШИ ПРОДЪЛЖЕНИЕ!!! :smile3:

хeхe щом толкова ти харесва може да се пробвам да измисля и продължение :D

:dancing: :party1:

Супееееер!!! Очаквам го с нетърпение!!! :smile3:

Първа глава
Беше последният учебен ден и аз, естествено, закъснявах. До началото на тържеството оставаха 5 минути, а аз все още не се бях облякла напълно. Измъкнах от гардероба един черен панталон и лилава блузка. Грабнах суитчера си и заслизах по стълбите. Тръшнах силно входната врата и се затичах към училището. Добре че беше на близо иначе пак отново щяха да ме мъмрят за това, че съм безотговорна и винаги закъснявам.
Беше девет и десет и тържеството беше започнало. Класът ми беше решил да отпразнува края на "трудния" девети клас, но очевидно не беше единствен. Коридорите бяха препълнени с деветокласници. След пет минутно търсене най-накрая открих най-добрата си приятелка - Вероника.
- Най-накрая се появи! Реших че ти се е случило нещо!
- Съжалявам, пак закъснях. Успах се.. - погледнах я извинително и лицето и поомекна.
- Няма нищо свикнала съм. - каза и ми се изплези.
- Хайде, да влизаме. Отдавна са започнали.- казах и и я дръпнах за ръката, за да тръгне.
Отворихме вратата и веднага ни обгърна миризмата на 25 различни парфюма - мъжки и женски. Музиката гърмеше яко и имах чувството, че касетофонът ще експлодира. След известно време разпознах песен на Лейди Гага. Чиновете бяхна избутани възможно най-назад и бяха отрупани с какво ли не: най-различни чипсове, бисквити, напитки, чаши, някои дори си бяха захвърлили чантите и суитчерите отгоре.
- Здравей, Ема! - чух няколко гласа да ме поздравяват.
С Рони отидохме до най-близкия ъгъл и наблюдавахме хаоса. Всички се бутаха в напразни опити да танцуват. Вече нямах търпение да се прибера за първия си урок по магия. О, съвсем забравих - трябваше да се представя! Казвам се Ема и владея четирите стихии. Аз съм маг.


ЕДИТ: Направи тема за коментари! - Ели

ААААААААААААААААААААААААА СУПЕЕЕЕЕЕЕЕР!!!!!!!!!!!!!!!!!

Много те обичам! Продължавай, става интересно