Форум Академия за вампири
Вход

Забравих си паролата!

Дарения за форума
Latest topics

Форумци на помощ

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Go down

Форумци на помощ

Писане by FierySun1918 on Пон Дек 21, 2009 5:25 pm

First topic message reminder :

Разяснявам:
Тук потребителите могат да споделят някой техен проблем, а останалите ще дават съвети за решаването му smile


Последната промяна е направена от FierySun1918 на Нед Яну 03, 2010 8:21 pm; мнението е било променяно общо 1 път



got one life and it won't change ;






avatar
FierySun1918
Победител
Победител

Брой мнения : 717
Точки : 3769
Репутация : 0
Присъединяване : 20.09.2009
Възраст : 22
Местожителство : в мечтите.

Върнете се в началото Go down


Re: Форумци на помощ

Писане by BLooDyKiSs on Нед Мар 14, 2010 9:10 pm

Не е точно проблем, нито дилема. Ще ви разкажа за едно... и аз не мога да го определя. Просто искам да "чуя" вашите мнения.
Може да ви се стори объркващо на места - съжалявам. Излях чувствата си.



Всичко започна в една сайт, познат най-вероятно на всички ни, в една от многото теми за забавления, с един от много съфорумци...
Нали знаете как в форума можете да се отпуснете както никъде другаде?! Как не ви трябва онова време за "опознаване характера на предишния"?! Как просто се забавлявате оставяйки се на течението на "общата закачка"?!
Беше забавно да се заяждаме с него. По оффтопиците под солените ни реплики, си личеше колко ни е смешно и на двамата. Прекалявахме и го знаехме, ако модераторите влизаха в този дял, най-вероятно щяха да ни баннат. Но просто не можехме да спрем. Пишех поредното мнение забързано и със сълзи на очи. Пуснах го, отдъхвайки си - не ме беше изпреварил никой! Погледнах отново предишното му мнение и забелязах нещо, което не бях забелязала преди това. "Провери си инбоксa. ;]"
Знаех какво ме чака там. Така си разменихме скайповете. Бързо се вписах в моя, за да съм на линия когато ми поиска пълномощно. Продължихме закачките си вече на "безопасно място".
Той е от Бургас, на моите години, всъщност по-малък от мен с 3 месеца.
Усещах, че мога да му се доверя. Не сляпа наивност, а чист инстинкт.
Той е забавен, мил и отзивчив.
Бяхме просто приятели, смеехме се заедно, доверявахме проблемите и радостите, които имахме с гаджетата си. Още тогава нямахме задръжките да си споделяме фантазии и желания, да говорим за правилно и грешно.
Тогавашният ми приятел също беше от Черноморието. Беше с 2 години и нещо години по-голям. Твърдеше, че ме обича, но за съжаление аз не можех да твърдя същото. Харесвах го, но едва ли съм го обичала. Накрая ми беше все едно дали чата ни ще завърши само с „Чао” или с „Чао. Обичам те!”. Аз дори не можах да му кажа, че го обичам. А не мога ли да кажа това на някои, просто не го чувствам! Та, дори не можехме да проведем един 5 МИНУТЕН разговор. Просто не можех да говоря свободно с него. На моменти се държеше като пълно дете, нямахме общи теми… все повече и повече ми доскучаваше с него. Бях чакала толкова дълго да го видя, а като се видяхме. Ами… прави впечатление с външност, но… иначе е толкова … повърхностен. Както и д а е, разделих се с него и оставих решението дали да бъдем приятели на него. Накрая се скарахме. Той изглежда все още мисли, че му дължа нещо?! Явно е момче, което не може да преодолее бившата, докато сегашната му приятелка не го зареже и тя пък стане бивша…
Имаше и друго момче, което беше с 5 години по-голямо. С него така и не се видяхме. Според мен просто си измисляше оправдания, все тая… Сладък беше, но дотам.
През цялото това време споделях с моето „приятелче”. При него се беше получило много гадно с приятелката му и се бяха разделили, явно също толкова гадно. Бях да него, той до мен… Приятелството ни сякаш се задълбочи. Вече не беше момчето, с което се запознах в форума, приятелчето. Вече беше Приятелят!
Всяка вечер с нетърпение тичах към къщи, за да седна на компютъра и да се впиша в скайп. Щом заредеше търсех нейма му, ако вече не беше започнал „разговор”. Беше невероятно през цялото време не спирахме да се смеем на всичко. Звучи тъпо, знам, но за нас е … ежедневие. Усмивката огряваше лицето ми през цялото време, вечер заспивах със същата тази усмивка. Всички ми казваха „Влюбваш се!”, аз отричах „Не, не, невъзможно! Та това е А.” . Помня ясно датите…

19 Януари
Аз и той си пишем, тук там се виждат сексуални намеци. Пожелаваме си лека вечер, както винаги. Отивам в стаята си и почвам да се разхождам нервно.
20 Януари
Цял ден съм адски нервна. Възможно ли е?! Влюбих ли се?!
Прибирам се у дома, сядам трепереща на компютъра. Той е там. Аз вече знам – влюбвам се в него. Разпитваме се как ни е минал деня. Той рисува прекрасно. Питам го какво рисува. Дървета и сърчица. Шегувам се с него. „Пак ли си влюбен? хД” Ставам още по-нервна. Край. Има само две възможности… Разпитвам го. Кое е момичето? „Толкова ли не се усещаш? – Боя се, че се усещам.” Казва ми го. Не само аз… и той. Влюбени… От очите ми се стичат сълзи, опитвам се да му опиша колко е специален за мен. Той ме разбира. Сълзи продължаваш да текат, не спират. Казвам му, че плача. Той ми отговаря „cheer up”. Усмивката отново изгрява на лицето ми. Щастлива съм.

Оказва ме се наказани без компютър, по едно и също време. Съдба. През деня, баща ми го няма, влизам в форума. Съобщението ме чака – телефонния му номер. Очаква бе труден първи разговор. Нали знаете каква е тръпката? Мислиш да кажеш едно, но казваш съвсем друго… Но с него не е така. Говорим си свободно, няма я трудност… Прекрасно е!

Как стана така?! Как се получи?! Кога любовта се промъкна и стопли сърцата ни?! Кой ни отреди да сме щастливи и тъжни?! Защо Копидон е толкова жесток?! Защо ме отдалечи от слънцето в живота ми?! Защо, ако не чуя гласа му този ден, се чувствам непълноценно и не мога да заспя?! Защо изтръпвам само при мисълта за него?! Цялото това болезнено разстояние... Цялата тази самота...
Мислейки, за това ... По-добре да спра!
Знам, знам... Глупаво е! Разстояните разваля всичко! "Вие дори не сте се виждали!", казват, но... Защо не мога да спра да се усмихвам когато чуя, че телефона ми звънни и там е изписано неговото име?! Защо нещо се преобръща вътре в мен, секунди преди на натисна бутона "вдигни"?! Хиляди пеперудки в стомаха ми, борят се да излетят навън...
Мога да прекарам часове, слушайки енергичния му, леко детски глас... Заслушана в смеха му... Начина, по който ми казва "Обичам те!"...
Сълзи на радост се стичат по лицето ми, само при представата за денят, в който той ще дойде... Това ще се случи, аз знам! Ах, нетърпението - то ме изгаря, желанието ме изпепелява... самотата ме убива...
Знам, за Бога, знам... Трябва да спра! Но нима бих могла?!


Last night I sent an angel to watch over you while you were sleeping.
It came back early and I asked it why?
It's said
"Angels don't watch other Angels".
avatar
BLooDyKiSs
Победител
Победител

Брой мнения : 319
Точки : 1577
Репутация : 1
Присъединяване : 30.10.2009
Възраст : 22
Местожителство : Somewhere...

http://thenightworld.vampire-legend.com/forum.htm

Върнете се в началото Go down

Re: Форумци на помощ

Писане by Хрисс on Нед Мар 14, 2010 11:23 pm

Олее, страхотно е това! Звучи като приказка и е толкова романтично.. Определено си влюбена и продължавай напред.!!
avatar
Хрисс
Победител
Победител

Брой мнения : 250
Точки : 1229
Репутация : 0
Присъединяване : 06.12.2009
Възраст : 22
Местожителство : Плевен

Върнете се в началото Go down

Re: Форумци на помощ

Писане by Teen on Пон Мар 15, 2010 2:01 am

Хах. Същото нещо и аз преживях преди година / две - писане по скайп, смс - и, снимки и още един куп други неща. Беше така както го описваш, но скоро всичко ще се промени (поне при мен стана така). Пиешехме си от 16.09.2008г. до края на миналата година, но някак започнахме да си пишем по - рядко и така докато не си пишехме най - много по един път в седмица. Отчуждихме се, въпреки че аз знаех повече за нея отколкото най - добрите й приятели (дори гаджето), както и тя за мен.

ПС: Аз бих ти предложил да си уговорите среща, за да може да се разберете наистина и да си изясните всичко. Успех и надявам се при теб да не се случи както с мен.


Времето се променя, аз също...
avatar
Teen
Обикновен човек
Обикновен човек

Брой мнения : 81
Точки : 228
Репутация : 2
Присъединяване : 03.09.2009
Възраст : 24

Върнете се в началото Go down

Re: Форумци на помощ

Писане by Tediii on Пон Мар 15, 2010 4:07 pm

Аз като една безнадежна романтичка да ти кажа СМЕЙ СЕ, ПЛАЧИ, ОБИЧАЙ ГО...
Дори и да не потръгне и след известно време нещата да се променят - не го забравяй и си го спомняй само с добро....
Въпреки, че се надявам да не се стигне до там... Wink


Господ не ти дава хората, които искаш
той ти дава хората, от които имаш нужда-
да ти помагат, да те нараняват,
да те изоставят, да те обичат
и да те направят човека, който е предопределено да бъдеш.
avatar
Tediii
Победител
Победител

Брой мнения : 355
Точки : 1752
Репутация : 0
Присъединяване : 25.12.2009
Възраст : 24
Местожителство : Варна

Върнете се в началото Go down

Re: Форумци на помощ

Писане by Sexy_Vampgirl on Нед Авг 08, 2010 8:51 pm

Моя проблем е с една съученичка. Тя е егети двуличницата. Всеки ден като идва можеш да откриеш поне пет неща които е взела от другите. Само лъже и няма собствено мнение за себе си. А да не говорим че не се къпе!


След залеза на всяка обич
остава мрак и тишина.
След залеза на всяка вяра
остава болка и тъга
avatar
Sexy_Vampgirl
Дампир-Второкурсник
Дампир-Второкурсник

Брой мнения : 562
Точки : 2729
Репутация : 1
Присъединяване : 04.08.2010
Възраст : 20
Местожителство : Монтана

Върнете се в началото Go down

Re: Форумци на помощ

Писане by desistela on Чет Яну 27, 2011 2:36 pm

аз не рзбирам точно въпроса тука.Но може би момичето има проблеми вкъщи.Стова поведения мисля,че търси внимание или помощ.Трябва да разбереш при какви условия живее и в какво семеиство.
avatar
desistela
Стригой
Стригой

Брой мнения : 22
Точки : 117
Репутация : 0
Присъединяване : 25.01.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Форумци на помощ

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите