Част от 1ва глава на Spirit bound на БЪЛГАРСКИ

Нямаше какво да правя и реших да преведа малко.;д

Има голяма разлика между смъртни опастности и любовни писма--дори ако човекът пишещ смъртните опастности все още твърди че всъщност те обича.Разбира се,обмисляйки че аз веднъж се опитах да убия някого,когото обичах,може би нямах право да съдя.
Днешното писмо беше перфектно изчистлено по време,не че трябваше да очаквам нещо друго.Аз го прочетох четири пъти досега,и дори да закъснявах,не можах да помагна,но да го прочета за пети път.

Моя най-скъпа Роуз,
Едно от малкото неприятни аспекти да си превърнат е че ние вече не се нуждаем от сън;следователно ние също повече не сънуваме.Срамота е,защото ако можех да сънувам,знам че щях да сънувам за теб.Щях да сънувам за начинът по който меришеш и как твоята тъмна коса се усеща като коприна между пръстите ми.Аз бих сънувал за глаткостта на твоята кожа и страстта на твоите устни когато се целуваме.
Без сънища,аз трябва да съм доволен с моето собствено въображение--което е почти толкова добро.Мога да си представя всички тези неща перфектно,толкова добре колкото ще бъде когато аз взема животът ти от този свят.Това е нещо което съжалявам,че трябва да направя,но ти направи твоя избор неизбежен.Твоят отказ да се присъединиш към мен във вечен живот и любовта води до никакъв друг път на действие,и аз не мога да позволя на някой толкова опасен колкото теб да живее.Освен това дори ако принудя твоето пробуждане,ти вече имаш толкова много врагове сред стригоите,че някой от тях би те убил.Ако ти трябва да умреш,ще бъде от моята ръка.Ничия друга.
Въпреки всичко,ти желая успех днес като взимаш твоите изпитания--не че ти е нужен някакъв късмет.Ако те всъщност те карат да ги вземеш,за всеки е загуба на време.Ти си най-добрата в тази група, и от този вечер ще носиш твоят клетвен знак.Разбира се това означава че ти ще бъдеш много по-голямо предизвикателство,когато се срещнем,на което аз определено ще се насладя.
И ние ще се срещнем отново.С завършването,ти ще излезеш от Академията,и веднъж след като си навън от защитите,аз ще те намеря.Няма място на света,където да се скриеш от мен.Аз гледам.

Любов,
Дмитрий

Въпреки неговото "топло пожелание" Аз наистина не намирах писмото вдъхновяващо, като
го хвърлих върху леглото ми и насълзена напуснах стаята. Опитах се да не позволявам думите му
да стигнат до мен, макар че беше един вид невъзможно да не откачиш от
нещо като това. Няма място в този свят,където можеш да се скриеш от мен.
Не се съмнявах. Знаех,че Дмитрий има шпиони. Тъй като бившият ми инструкторпревърнат-любовник
беше превърнат в зло, безсмъртен вампир, той също стана
нещо като лидер сред тях - нещо,за което аз помогнах да се ускори когато убих
бившия му шеф.Подозирах,че много от неговите шпиони са хора,следящи ме
да стъпя извън границите на моето училище. Никои Стригои не могат да останат на
двадесет и четири часа засада.Хората можеха,и аз наскоро научих, че
много хора са готови да служат на Стригои в замяна на
обещанието да бъдат превърнати някой ден. Тези хора считат вечния живот
по-стойностен от поквара на душите им и убиване на другите за да оцелеят. Тези хора
ме отвращават.
Но хората не бяха това, което направиха стъпките ми несигурни докато вървях
през тревата, която се бе превърнала в ярко зелено с докосването на лятото. Беше
Дмитрий. Винаги Дмитрий. Дмитрий, човекът,когото обичах. Дмитрий,стригоят,когото исках да спася. И
Дмитрий,чудовището,което най-вероятно трябва да убия. Любовта
която споделяхме винаги ме изгаряше вътре в мен, без значение колко често си казвах,че трябва да продължа напред,
без значение колко света мислеше, че съм продължила. Той беше
винаги с мен, винаги в съзнанието ми, винаги карайки ме да се питам.
"Изглеждаш сякаш си готова да се изправиш пред армия."
Аз се изместих от моите тъмни мисли. Бях толкова погълната от Димитрий и
писмото му,че ходих в кампуса,забравила за света, и
, не бях забелязала най-добрита ми приятелка,Лиса,пристъпваща в крак с мен,с подигравателна
усмивка на лицето си. Тя уловила ме в изненада беше рядкост, защото ние
споделяхме психическа връзка,която винаги ме държеше наясно с нейното присъствие и
чувства. Аз трябваше да бъде доста разсеяна да не я забележа,и ако някога е имало
разсейване, беше някой искащ да ме убие.
Дадох на Лиса това,което се надявах е убедителна усмивка. Тя знаеше какво се
се случи с Дмитрий и как сега той чака да ме убие,след като аз се опитах -
и се провалих-да убия него. Независимо от това,че писмата,които получавах от него всяка седмица
я притесняваха,и тя имаше достатъчно неща за справяне в нейния живот,без да добавяме към списъка неживият ми
преследвач.
"Аз един вид се изправям срещу армия" отбелязах. Това беше началото на вечерта,но
края на лятото все още откриваше слънцето в небето на Монтана,къпейки ни в златна
светлина,докато ходехме. Обожавах го,но като Морой-приятен,живеещ вампир -
Лиса в крайна сметка ставаше слаба и неприятна в него.
Тя се засмя и тръсна платината си коса през едното рамо. Слънцето
я осветяваше от блед цвят в ангелски блясък. "Предполагам.Не мислех, че ще бъдеш толкова разтревожена."
Можех да разбера мотиви й. Дори Дмитрий каза,че това ще
бъде загуба на време. В крайна сметка,отидох в Русия да го търся и се изправих пред истински Стригои-убивайки брой от тях сама.
Може би не трябваше да
са страхувам от предстоящите тестове, но целият шум и очакване
внезапно ме натиснат. Сърцебиенето ми се увеличи. Ами ако н/е можех да се справя
Ами ако не бях толкова добра колкото мислех,че съм? Пазителите,които биха
ме предизвикали тук може да не бяха истински Стригои,но бяха квалифицирани и
са се борили много по-дълго от мен. Арогантност можеше да ме вкара в много
проблеми,и ако се провалих,щях да го направя пред всичките хора,които полагат грижи
за мен. Всичките хора,които имаха толкова вяра в мен.
Едно друго нещо също ме притесняваше.
"Аз съм притеснена за това, как тези оценки ще въздействат на моето бъдеще",казах аз.
Това беше истината. Изпитанията бяха финалният изпит за начинаещ пазител като
мен.

Ооо, ти си много гаден човек! Сега ще ме накараш да я прочета, но ще се опитам да не прочитам. Мразя спойлери, накрая ги чета и си блъскам главата! Няма да я чета пък!



Офф-топик: Иначе не си гаден човек, даже ти правя евала, че си седнала да я преведеш.

лелел аз не се старпях предадох се на изкушението но понейе има главата повече от нея в нета защо не я преведеш до края смисал аз се опитах но мн мн не си разбрах не сам мн добре с английския

Аз също няма да чето и се надявам да не те обидя, защото си се постарала

Принуди ме сега да търся откъде да си изтегля превода, но иначе превеждаш супер. Откъде мога да си изтегля превода?

ако е за превод на цялата книга: все още няма качен, но е към края си на едно друго място. Няма да флудя и да рекламирам. ако искаш ми пиши ЛС.

Добро начало....ама ще изчакам целия превод!