Какво става в моя\леко шантав\живот...

Доста трудно е да се започне дневник,които е на разположението на...ъъъ...цял форум.А може би не е чак толкова трудно,просто не съм го правила досега.Както и да е,вероятно е добре да споделя причината,поради която реших,че именно сега трябва да започна дневник.А тя е следната:

Преди няколко вървях \всъщност почти тичах\ към Плиска,защото закъснявах и изведнъж си фиксирам отражението в една витрина.Същисах се \и то не защото изглеждах като чучело\,по-скоро проблемът беше,че изглеждах добре.Дори прекалено добре.Спомних си доста сдухания си стил отпреди.Тотално НИЩО общо с начина,по който се обличам сега.И не става дума единствено за дрехите или външния вид.
Ако някой ми беше казал в 7-ми клас каква ще съм сега хич нямаше да му повярвам.Тогава бях много срамежлива,оперирана от самочувствие,нещастна и минаваща за откалка.Учех в най-гадния клас на света,не се шегувам,нито мрънкам,това си е чистата истина.Освен това се смятах за доста грозна \меко казано\.
Сега...е,определено има прогрес.Най-после си харесвам училището,обожавам си класа,намерих си приятели,с които да се мотаем след даскало и да си говорим глупости.А във въпросния ден отивах на среща в пълния смисъл на думата,при това с момче,от което не съм особено привлечена.

И всичко това ми изникна в главичката като се огледах във витрината по път към Плиска.И страшно се изненадах.Реших,за да няма такива драстични \и леко плашещи\промени в собствената ми личност да записвам нещата,които се случват с мен.Просто,за да не ми дойде като шок когато осъзная,че съм малко по-различна отколкото преди две години \каква изненада!\.
Та,ако имате възражения срещу глупостите ми поне знаете причината още отначало.

Добре,как е възможно ВСЕКИ жив човек да не си вдига телефона днес?!?Не съм сигурна,но си мисля,че не изисква бог знае какви усиля да използваш модерните технологии.Едната ми най-добра приятелка духна за морето преди седмица,другата е от глухите \в смисъл,че и тя не си вдига телефона\.Танчето не й се излизаше,а Бети и тя не си вдигаше мобилния.

С прости думи,аз си самотувам тук цял следобед. :angry2:

О,да!Постът ми от миналия път е леко неориетиран,но за да се оправдая ще кажа,че точно тогава майка ми тръгваше към НДК-то и аз отидох с нея да покарам ролери.Или по-точно да се спъвам с ролерите,но това е друг въпрос.

Лошото е,че днес ситуацията е горе-долу идентична на тогавашната.Бети е на басейн \аз не мога да ходя,защото наскоро бях болна от бронхопневмония\,Ружа си е изключила телефона,Хриси,както вече споменах,е на море,Йоанна е в Гърция,а Таня...е,не ми се излиза с нея. :no2: Жалка история,много жалка! :angry2:

Сега съм сама и ако не искам да прекарам целия си ден във висене пред компа \а аз не искам,можете да ми вярвате\ е време да се размърдам.Е,утре съм и на урок по английски,което вероятно значи,че трябва да си погледна глупостите и най-после да прочета тоя скапан "Макбет"дето го мъкнем от 3 седмици.Обаче това е само теория.Има шанс да стане практика,чаааааак довечера.Късно. :yawning:

Засега това е от мен.Няма кой знае колко интересни неща,за които да пиша,но ще се появят такива скоро.Поне се надявам.

Ей ме пак!Кой знае колко интересни неща не се появиха,но това,че животът ми е смахнат не винаги значи,че е интересен.Аз лично не се оплаквам обаче,вчера ходих на кино с тайфата +Косьо \лошо комбинация ако питате\.

*Забележка:преди някой сериозно да се е заблудил Косьо,дебело подчертавам,не ми е гадже.Три години по-малък е от мен и е идиот,но доста забавен идиот.*

Гледахме "Чиракът на магьосника" като на мен ми беше за втори път.Междудругото всеки,който ме познава би се учудил като чуе,че съм гледала който и да е филм втори път и то на кино.Просто защото съм доста скръндзава. :smile11: В живота си не разполагам с кой знае колко пари,че да ги пилея.Филмът просто е невероятен,въпреки че цялата история с Моргана и т.н. е доста изопачена.Сценаристите определено не са чели легендата за крал Артур.Независимо от това филмът е адски добър.Може ли иначе,нали е с Никълъс Кейдж :inlove2: Не се смейте.....много.

За сегашното ми настроение не мога да кажа много освен да цитирам нещо,което написах във Фейбука:

Такаааам,първо на първо умирам от глад.Второ,трябва сама да си сготвя.Трето,ще излизам чак след 2 часа.Четвърто,....е,май няма чак четвърто.Както и да е,очевидният извод е,че трябва да се размърдам.Веднага.
Сетих се,има и четвърто:спешно да си оправя маникьора,че приличам на клошар в ръцете.

Не е изключително информативно,но идеално описва настроението ми в момента.Май трябва да започна на пиша в дневника по-често.Излиза че все ми е скучно.

Е,не е като днес да съм се изхвърлила със социалния живот.Днес половината свят се подготвяше да заминава на някъде,а другата половина вече е заминала. :no2: Това хич не се отразява добре на мен и нервите ми.
Макар че,ако трябва да съм честна не останах без работа.Спах до късно,закусвах до още по-късно,после направих жалък опит да въведа ред в стаята си. :angry2: Доста смели надежди.Стаята ми,въпреки че не е изцяло моя \баба спи в съседното легло\ е убежище на първичния хаос.Дори да съм подредила идеално,перфектно и безукорно,до утре всичко пак ще си е по старому. Днешният случай не прави изключение.Около мен са разпръснати учебниците по англ,че ходя на уроци и лятото,множество листове с неизвестен произход,поне 10 книги,сред които едната Академиа и дневникът на Чарлс Дарвин от пътешествието с кораба "Бийгъл".Което е показателно колко странен вкус имам. :halloween:

Мразя да ме прекъсват когато пиша!!!Много мразя!!!Толкова много мразя,че почти бях готова да убия нашите!!!!! :angry2: :hit: :angry3: Пълна тъпотия.

Постът ми отново е неориентиран,защото нашите се прибраха точно по средата на обяснението на тъпите ми литературни вкусове.Колкото до изявлението ми за Чарлз Дарвин ще кажа,че бях гледала поредния научно-популярен филм за Галапагос и като цяло ми писна да гледам само за Ч.Д. и Галапагос и затова извадих книгата и прочетох за другите места където е бил.Може да звучи като странен начин за...каквото и да е,но помогна,защото се успокоих.

Днес направих поредния безплоден опит да си подредя стаята.Нашите ще перат килима,та трябваше всичко от под леглото да се извади,подреди и най-големите глупости да отидат в един чувал за тавана.В резултат: в момента из стаята ми значително по-малко книги,но доста повече изключителни глупости.А именно:
-папка с анализи на пълния шит,който учим по литература през последните две години :no2:
-първите три книги от поредицата "Дневниците на вампира",които трябва да върна на Танчето \4-тата е в библиотеката ми,че се води,че я чета\
-Пърси Джаксън 4 на англ \него го чета наистина\
-някакво криминале,което чете баба
-кутията с официалните ми обувки на токчета,защото сме канени на сватба след 2 седмици,а аз още ходя като патка с каквито и да било токчета;трябва да се упражнявам; :help:
-недояден бял шоколад Милка .
и най-големия шок:
-колекция от декоративни щипки за пране :Sad1: :Sad1: :Sad1: !
Уникална съм,нали?Само аз мога да измисля такава велика глупост.И преди да съм измислила още някоя и да я запиша тук на всичкото отгоре ще приключавам.

Е,това беше странен ден!Недостатъчно странен,за да изпадна в шок,но все пак.

Сутринта се събуждам към 10,което е рано за мен,но се излежавам и чета до 10,30.После сънено закусих препечени филийки и след известно време загрях \бавно\,че нашите са намислили да перем и килима в нашта стая т.е. в моята. Сега съм само на паркет,което е добре,защото със стола мога да се плъзгам чак до другия край на стаята.

Що се отнася до самото пране на килима,е,навън беше :hot: ,та ледената вода от маркуча ми дойде добре,освен това малко се пораздвижих като търках килима.Като цяло от тази част от деня не се оплаквам.
В три часа обаче се бях уговорила с Косьо да се видим,но без особена идея какви ще ги вършим.За който не знае,Косьо става адски раздразнителен когато му е скучно.
Все пак го навих да мръднем до зоопарка,че исках да видя Диана за нещо
*Забележка:Диана НЕ Е животно в зоопарка;тя е шеф на Центъра по екологично образование \аз му викам просто Центъра\,където ходех на зооклуб от 12-годишна;все още съм луда по биологията,но последната година не бях се вясвала в Центъра заради даскалото;*
Диана обаче беше отпуска,та само Ива \помощник\беше там и Вили \гаджето й\.Повисяхме малко там и аз й помогнах с разчистването,но Косьо определено не му хареса и се вкисна. :no2: :Sad1: Ама се вкисна ви казвам...като мухлясъл лимон се вкисна.Не ми говори по целия път обратно до тях. :smile12:
Като стигнахме у тях хапнахме малко шоколадов сладолед \даже доста\ и той се РАЗ-кисна,ама аз трябваше да си ходя. :birthday2:

Тук вече почва интересната част. Помните ли какво написах за официалните обувки и токчетата.Като се прибрах днес ме хвана инатът и реших,че ЩЕ СЕ науча да ходя на токчета,пък каквото ще да става.Обух ги,дотук добре.Обаче днес бях обещала да има пиле за вечеря.И смятах да спазя обещанието си,но не исках да си свалям токчетата.Хванах се да готвя без да ги събувам. Можете да си представите каква гледка съм била!!!!! :shocked2: :shocked: Аз с моите 176 см,качена на около 7-сантиметрови токчета режа морковите и соля пилето!!!На всичкото отгоре по средата на процедурата \готвенето\ми звънна най-добрата ми приятелка,Ружа,която в момента е на село.Мд\междудругото\там няма обхват и може да ми звъни само като се покачи на някакъв дувар доколкото я разбрах.С нея дръкахме около половин час и после на мен ми се наложи да довърша пилето.С гордост ще кажа,че издържах на изкушението да изритам токчетата си.Сега вечерята се пече.Стискайте палци първото в света готвене на високи токчета да се окаже успешно.Или поне да не натровя семейството.

Поредният ден,в който се проявям като готвачка.С Косьо \абе,много готвим с тоя човек\ се бяхме заели да:

1.Да го науча да прави соленки със сирене и кашкавал

2.Да направим промишлено количество соленки със сирене и кашкавал за нашите,за техните и за роднините ми от горния етаж.

В крайна сметка след 3 часа завършихме буквално ЗАРИНАТИ в соленки със сирене и кашкавал.Четири тави.И ви говоря за тави,а не за тавички като тия в американските филми.ТОва нещо беше грамадно!!! :help: :help:

Все пак колкото и да мрънкам по този повод това беше най-забавната част от деня.Другата не беше хич хубава.И то защото е свързана с неприятности с бившата ми НДПЗ \най-добра приятелка завинаги\,BFF или речено на прост български най-добра приятелка.Нека я наричаме просто Х.
Та, с Х. бяхме много близки до едно време,по-точно до момента,в който тя влезе в Испанската.Оттогава леко се бяхме раздалечили,а аз повече се бях сближила с Р. \понастоящем моя НДПЗ\.Както и да е,не го считах за сериозен проблем,все пак още си бяхме приятелки.До момента,в който днес тя ЯКО ме прецака-бяхме се уговорили още от вчера да се виждаме,но сутринта й се обаждам и тя започва да ми обяснява,че в 17 часа имат среща със съучениците,а преди това две нейни приятелки щели да идват у тях да се учат да танцуват.Чудничко,нали?При положение,че ние вече имахме уговорка.Нямаше да й се сърдя ако просто вчера ми беше казала НЕ.
Казах едно "Чао" и затворих без обяснение.ПРедполагам не беше особено мъдро,но нямах сили да викам на Х.ПРиятелки сме,преди бяхме bff,хората ни мислеха за сестри.
Не знам дали се заслужава да рева.Най-вероятно не.Но още по-вероятно ще го направя когаго си легна тази вечер.

Е,на ето ме пак.Противно на вероятностите вечерта след предишния ми пост не ревах.Може би това значи,че съм станал по-разумна?Отг:Едва ли.
Сега нямам много време,защото утре сме канени на сватба с баба и трябва да се разкрасявам.Чувствам се като на парад-нова рокля,нови обувки,нова чанта,нова прическа дори.
Имам известни съмнения относно обувките и прическата,но поне няма да се изложа.Надявам се.Както казваше една приятелка "Никога не е късно да станеш за резил!".Все е по-добре да пропуснем частта с резила.
Както и да е,стискайте палци всичко да мине добре.Чао!

Е,ето на,преодолях великолепния си мързел и се заех да напиша нещо във форума отново.
Преди малко четях So close so far,не видях чий точно дневник е,но трябва да благодаря на момичето.Ти току-що ми върна настроението.Сутринта бях готова да се разрева заради някаква глупост,а като го прочетох осъзнах,че съм най-щастливият човек на Земята.Имам приятели,имам родители и страхотна майка,с коята утре заминаваме за най-прекрасното място на света,а именно българското Черноморие.Благодаря ти където и да си.

Сутринта се мотах цели два часа вероятно,защото както вече споменах ми беше мучо кофти.Изгледах три епизода на любимата ми анимация,уведомих всички приятели,че ще духна и сега излизам да свърша някои неща.Вероятно няма да се видим в следващите 10 дни.Стискайте палци за хубаво време.Чао!

Върнах се отдавна,даскалото започна и животът като че ли се връща в познатото си русло.Само дето никога вече няма да бъде същият.Всяко лято ме оставя с една идея по-различна от тази,която съм била преди и тази година не е изключение.

Знаеш ли,лятото е време на промени.Може да не изглежда така,особено когато висиш пред телевизора и зяпаш тъпите предавания за пореден път,но наистина през този сезон всичко се променя.Винаги.И когато настъпи учебната година все се чудим защо приятелите ни са толкова различни вече.Макар че видя ми се,че някои от моите приятели,или по-точно,само една изобщо не е помръднала от състоянието си от миналата година.Но тя си е изключение от почти всяко правило.

Много се тревожа за един приятел,който това лято е получил жестоко изгаряне трета степен и сега не идва на училище.Притеснявам се и ми липсва.Сигурно драматизирам нещата,но е така.Което ми напомня да му звънна точно сега... и ще го направя така че ЧАО!

Here I am right now but I so much want to be somewhere else...изтъркано звучи,дори на английски,но си е чистата истина.Днес се видях сутринта с Р. и всъщност прекарахме страхотно,но тъкмо да се прибирем и минахме през една градинка,където Х. висеше с някакви тъпи момчета.

Е,само дето не умрях като я мернах.Защото аз буквално само я мернах.Просто като видях лицето й и...и...онемях.От болка.Да,заболя ме,защото си спомних какви приятелки бяхме преди.Сигурно си мислете,че преигравам,но не го правя.

После измънках нещо и си тръгнах без да поглеждам назад.Дробовете ми се стягаха като от астматичен пристъп,завих зад ъгъла и се облегнах на стената.Р. остана за малко,че трябваше да връща някакви книги на Х.,но тя отказала да си ги прибере,за да се докара на онези идиотчета.

Не знам защо се държах така.По принцип се имам за силен човек с изключително ледено самообладание,но този път просто не можех да издържа.Звучи като клише,но като я видях все едно ми бяха сипали сол в рана.Боли повече отколкото когато си се наранил.

Аз ли съм слаба?Или тя?И какво,по дяволите,се случва?