Внимавай какво си пожелаваш!

Внимавай какво си пожелаваш!

Беше един от многото еднообразни и по своему необикновени дни от нейния живот. Рутината, в която се бе вкопчила беше като меко одеало, което я обгръщаше от всички страни и я караше да се чувства сигурна. На пръв поглед този ден не се различаваше с нищо, изглеждаше точно като филм,който гледаше отново и отново, но нещо щеше да се промени. Съдбата явно беше решила да се намеси и в нейния живот.
Не след дълго майка и съобщи,че очакват гости,а тя дори не попита кои са, защото реши,че това е поредното семейство, чиято куртоазия нямаше да понесе и след вечерята просто щеше да повърна от натрупаните „ положителни” емоции. Но явно този ден интуицията и бе решила да и погажда номера.
След два часа усилена подготовка на вратата най-сетне се позвъни. По свое желание или просто от любопитство тя реших да посрещне гостите. Затича се към вратата и въпреки,че беше декември, капки пот се появиха по челото и. Отвори вратата и постави изкуствената си усмивка без много да се заглеждам в гостите. Когато обаче светлината от лампата на двора освети лицата им, очите и се спряха точно върху едно непознато лице. Той също я гледаше с дълбоките си кафяви очи и с лека добронамерена усмивка. Тя бе смаяна, беше сякаш отрязък от сън и времето просто бе спряло.