Дневникът на Стефи

by **Rose Hathaway** Пет Сеп 24, 2010 10:49 pm

Еми, реших и аз най-накрая да си направя дневник, че да има поне къде да говоря, където може и инкой да не чете или ако чеет, по всяка вероятност не ме познава. Та, както и да е, дори и никой да не го чете, ще си пиша тук писанията и всички други глупости.

И като за начало - ужасен ден! Мразя френския! Мразя го! Честно, не знам как преди три години го обичах и настоявах да вляза с френски. Мака ми разправяше да вляза с английски, ама аз не, нали съм инат и трябва на моето да стане, сега ще си сърбам попарата. Честно, не знам да мразя повече човек на тая планета повече, отколкото тая по френски. Да не говорим, че ще ни тръшне входно в понеделник върху ЦЯЛАТА граматика (за Бога, цялата!), ами и даде километрично домашно. Но кой го интересува, че в понеделник имаме и входно по математика, за което правихме преговор два часа, а ще има материал от цялата учебна година. WTF? И да, нея също не я засяга, че имаме и други неща и не помним нищо. Да не споменавам, че тая по френски ни накара да си вземем някакво шибано помагало за матура (кой неномралник, по дяволите, ще се яви на матура по френски?!) и понеже половината го нямаха, айде хоп целият клас получава огромно домашно и в понеделник и ще се изпитва на думи (последни два часа вечерта, каква радост!). А когато й казахме, че имаме две входни - е, нея това не я засягало. И като се сетя, че във вторник имаме входно по български (върху целия материал по литература, свободен отговор за някое направление и целият български), в сряда - по география (на материала от девети и десети клас), а в четвъртък - по философия и химия (просто чудничко). Та, да в момента съм в прекрасно настроение, успях да се сдърпам с майка ми (а това се случва наистина рядко, аз не се карам с нея), и с една приятелка (понеже нищо не ми отърва днес) и да разбера, че утре сутринта ще имам двучасов урок по математика! Мда, а и вероятно няма да имам време дори да вдигна глава от всичкото учене, което ми предстои. Така че, дано да оцелея до следващата седмица.

by **Rose Hathaway** Нед Сеп 26, 2010 4:17 pm

Лелееее! В момента ми е пълна каша в главата! Още не мога да повярвам, че съм спечелила "Духовна връзка" и подскачам като луда. Иии ще гледам "Вишнева градина", а това го искам още от май насам. И съм адски щастлива - толкова, че дори не мога да ес трогна заради входните по френски и математика утре, въпреки че сто на сто ще се издъня и по двете. Ии в лавата ми е пълно с начини за решаване и френска граматика, но просто съм толкова щастлива, че вероятно чак утре ще се паникьосам! Съжалявам за абсолютно безсмисленото писане, ама в момента не знам на кой свят се намирам!

by **Rose Hathaway** Пон Сеп 27, 2010 7:56 pm

Ужасен ден! Иде ми да се гръмна или да гръмна всички около мен! Просто денят ми започна ужасно, ама наистина ужасно и си продължи така до края, така че сега ще се оплаквам, както си ми е навик. Още на обяд директорката ме спря на входа защото съм била облечена непристойно! Непристойно, за Бога! Бях си с дънки, маратонки и суичър. Потника ми се беше смъкнал, а тя ми заяви косвено, че съм облечена като проститутка! А нищо не се виждаше, да му се невиди! И после прелестното входно по математика, което със сигурност оплесках. След това се скарах с една приятелка, а после беснях в цялата химия, докато тази правеше преход, който дори и да ме гръмне човек, никога няма да вдена. А ще е на входното. Дам, приказно. И след това тая по френски цял час ни пили на главата и заяви, че сме много зле - не че не си го знаем, ама все пак. Малко тактичност? И това не е всичко - входно последен час, което беше толкова ужасно, че ако имам три, ще е чудо невиждано и ще дам банкет. И пред мен тя сложи един навлек, който става само да се завре някъде и повече да не се показва и който ме мрази от дън душа и прави всичко възможно да ми вгорчи живота. И не само докато съм в училище. А той е толкова жалък, че всички му се подиграват зад гърба, но понеже нали са си лицемери и всичко е много яко иначе. Нищо че всеки е интригант. Както и да е, това са си техни работи, не ме засягат, но тоя същия реши, че ще преписва и не спря да се обръща. Когато си скрих листа, ми заяви да се стегна (wtf?) и после се оплака на всички. Не че някой ми каза нещо, но той прави всичко възможно, за да отклони вниманието от себе си и се опитва да ме превърне в изкупителна жертва, но само да направи нещо и ще го набия. И без това си е малък и хилав изрод. И накрая, за да стане още по-яко, няма да си получим стипендиите до ноември най-вероятно, защото негово величество, най-"готиният" от нашия клас, не благоволява да си попълни бланката, защото му е под достойнството. И изглежда всички в автобуса бяха решили, че съм длъжна да правя път, да ставам и че могат да ме ръгат и блъскат. И съм невъзпитана, ако кажа нещо, това да не го забравяме.
Та, денят ми наистина мина прекрасно, съжалявам, ако някой чете това и сметне че са пълни глупости. Те са си, ама все пак да си го кажа.

by **Rose Hathaway** Чет Сеп 30, 2010 10:47 pm

Аз отново ще пиша безсмислици, но просто трябва да отбележа факта, че поне веднъж не се тръшкам или цупя за нещо. Първо, днес си взех книгата, която още не мога да повярвам, че спечелих, а това направо ми осветли целия ден, въпреки двете входни. В училище не се сдърпах с никого (чудо невиждано, но да не дърпам дявола за опашката) и за капак, имам нов телефон, който си бях харесала отдавна (а дори нямам рожден ден). JOY! Разбира се, вероятно утре ще пиша за това как параноясвам, че в събота ми почват курсовете, но нека азсега се кефя, че не се цупя за нищо.

by **Rose Hathaway** Сря Окт 06, 2010 11:11 pm

Този път вече не са безсмислици, или поне не за мен.
Курсовете минаха учудващо добре, за моя изеннада (да не дърпам дявола за опашката, както вече казах), но сега съм тотално втрещена. И не знам какво да правя.
Има едно момче с което си пишем от вече почти пет години, но не се познаваме лично. Той не е от София. И е по-голям. И досега си го имах за много добър приятел, можех да си говоря с него и изведнъж БУМ, хвърли ми бомбата, че ме харесва като повече от приятелка. Беше супер странно. Дори не ме е виждал. Аз всъщност отдавна подозирах, че има нещо, понеже просто начина, по който говореше понякога, когато се тръшках за нещо или казвах колко съм зле, напомняше за това. И преди време ме попита какво мисля за връзките с няколко години разлика. И аз казах, че не знам. И тогава реших, че повече няма да повдигне тая тема. Обаче не, направо си го каза. И се чувствам зле, понеже никога, ама никога не съм си мислела нещо такова за него. И се притесних, естестевно, все пак не го познавам лично. Не искам да се чувства зле, наистина ми е добър приятел. Но и не искам да храни напразни надежди или да говори пак за това, защото се чувствам зле и се притеснявам. И дано не прави намеци. Сега се чудя дали да продължа да си пиша с него и няма ли да се притеснявам от това. Не искам да се чувствам зле. А ако не му пиша или се отдръпна, той ще се почувства зле. Ии просто не знам. А и един друг приятел (който е почти колкото мен) и с него също много си пишехме (той ми беше единствената утеха по едно време), сега никакъв не мога да го намеря и започвам да параноясвам. Разбира се, аз винаги параноясвам и затова сама на себе си се ядосвам. Не мога като нормалните хора всичко да ми е наред. Ако не е за едно нещо, ще е за друго.
Ако някой го прочете, може ли да даде някакъв съвет? Ако не е много нахално да искам де... (think)

by **Rose Hathaway** Сря Окт 13, 2010 7:46 pm

И пак малко да се оплаквам, че съм си мрънкало и си нямам друга работа.
Мразя училището! Мразя го! Ненавиждам го! Повече няма учебник по география да отворя, честно. Не мога да проумея как се скъсвам да уча, ама скъсвам се наистина, а обикновено изкарвам четворки в краен случай петици. Не че съм бележкарка, дори напротив, по математика и на три се радвам, ама точно географията ми е болна тема и не проумявам как по български, където почти не отворих имам шест, а по география, където наистина искам, не мога да я изкарам. И още повече се ядосвам на себе си, че си късам нервите с такива неща. И утре има родителска и вероятно повечето даскали ще ме хранят пред майка ми, понеже съм в най-лошия клас в цялото училище. Няма учител, който да не ни се е заканил. а тая по френски буквално ни съсипа вчера и оня ден, и следващата седмица се очертава същото, ако не и по-лошо. Пишете две писма, а в понеделник ще ви изпитвам на петте урока. Защо не се гръмне някъде, да му се невиди? До гуша ми дойде от тъпи даскали!

ПП: Тук държа да отбележа, че много си обичам учителката по география. Вероятно единствената учителка, която харесвам. Тук се ядосвам на себе си.

by **Rose Hathaway** Нед Окт 31, 2010 9:02 pm

Аз отново ще досаждам, ако някой изобщо го чете.
Та, току що се връщам от фен-срещата, организирана от Цитаделата, и просто трябва да изразя мнение. На базата на това, което очаквах, си беше истинско разочарование. Оценявам много това, че хората са се постарали, и със сигурност не е лесно, но организацията им просто никак не ставаше. Никакъв ред кой да излезе на сцената, никаква представа кой какво трябва да каже и дъъъълго представяне на книги. Например поредицата на Майкъл Скот никой не я беше чел, въпреки че звучеше интересна. И този път представиха само три книги, не знам защо толкова малко. и за втори път представят Пърси Джаксън, Реликвите на смъртните и Тайните на безсмъртния алхимик. Окей, хубави поредици са, ама какво им пречеше да представят нещо, което преди не е представяно. Там имаше представители на "Ибис", скоро ни предсои и "Последната саможертва", какво им пречеше да представят Академията? Доста набързо приключиха и конкурса за костюми беше запазен за накрая, което, по мое лично мнение, не беше много удачно, тъй като много хора си тръгнаха.
Аз, разбира се, да не пропусна, бях Блъди Мери, но не много успешно, ако трябва да съдим по реакцията на публиката. Останах с впечатлението, че и на други хора не им хареса, но не знам. Както и да е, на мен лично не ми хареса много, надявам се следващата да е по-добре.
И, разбира се, отново параноясах, понеже една приятелка не ми вдига телефона. тя не може да ми сесърди, понеже вчера бяхме заедно, ама нали съм параноичка... А не трябва така да се ядосвам, защото заради тия нерви, цели три седмици ходех изприщена и с херпеси по лицето (мислех, че са пъпки и ги разчоплих и те се възпалиха). Чак тая седмица започнаха да заздравяват, понеже майка ми най-накрая ме видя и каза, че това не са пъпки. както и да е, беше прекрасно просто. И за капак, за да не забравям какво става, тя по френски пак ни се е заканила да ни изпитва във вторник (за Бога, тя се кани от месец и още не го е направила, а май само аз се ядосвам, да му се невиди, което ме ядосва още повече), най-вероятно ще имаме контролно по география и по английски. Просто търпение нямам!
Сега ще гледам Слийпи Холоу, много си го обичам тоя филм, но когато го харексах, беше лято. Ох, как ми липсва лятото! Само това момиче да ми вдигне и ще е по-добре. Дори не знам за какво толкова се впрягам, да му се невиди! Та, ако някой смята, че съм психарка, е много прав.

by **Rose Hathaway** Вто Ное 23, 2010 9:42 pm

Аз отново се появявам с куп глупости, както винаги. Нищо умно от мен не се чува напоследък.
И ми омръзна, честно! На кой друг, ако не на мен ще се случи да попадна в най-отвратителния клас на планетата? Защо не може един свестен да се пръкне там, ами само идиоти се намират?! И до гуша ми дойде от глупостите им. Окей, те са тъпанари, това е ясно, но ми писна ние, другите да сме потърпевшите, заради простотията им. Днеска тая по френски ме вдига да чета. Окей, ама как да чета като около мен три-четири момчета храчат, гаргарят, изопачават всяка дума и са толкова друсани, че не им пука и от директорката? И тая, разбира се, познайте кой виновен? Аз си развалям успеха, късам си нервите и си съсипвам здравето, заради някакви нещастни пикльовци! И това ме ядосва още повече, да му се невиди! Напоследък само гневни глупости мога да пиша тук, което е показателно за характера ми. Но ми писна, то вече не се трае. А никой не ни хваща вярва, че нещата стоят така. Преувеличавали сме. Много ми се иска да дойдат само веднъж в наш час, и ще видят едно преувеличаване. Всеки ден се прибирам с адско главоболие, натрових се с лекарства, а на всичкото отгоре една от нашия клас е много велика и всеки път като й е криво, се опитва да си го изкарва на мен. Да, ама аз нали не мога да си трая и става третата световна. Но на мен ми омръзна от глупостите й, веднъж любезна, веднъж не и просто съм казала да си гледа работата. И, да, издънила съм се по география ОТНОВО, при положение, че се скъсах да уча. (още не е върнала контролните, но ако съдя по това, което каза) Да, и по история, и по английски, защото все хващам даскалите в лошо настроение. И си развалям успеха, а уча, наистина уча. А други, без да отварят учебник, изкарват шестици. И аз вече ще правя така, няма да си съсипвам и нервите, и здравето, заради шибани даскали и друсани тъпаци.
Та, сори, ако някой се е наел да чете, сигурно само глупости е видял, но наистина трябваше да го напиша някъде, иначе щях да фрасна някого. Надявам се при другите да е по-добре положението.

by **Rose Hathaway** Сря Дек 01, 2010 11:50 pm

На мен май ми стана навик да пиша тук, когато ми е криво.
Просто денят ми започна зел и така си и завърши.
Като начало, още сутринта се сдърпах с майка ми, понеже тя не иска да предприеме нищо дза тоя изпит по френски. Аз се явявам, защото тя смята, че трябва да го направя (а ако питате мен, не смятам, че имам и най-минимален шанс да го взема). Както и да е, вече ми мина заради това. После в училище беше супер тъпо, даскалите са изперкали тотално. И за капак се скарах с една приятелка и си мълчахме през целия път към спирката. И кой виждам, когто слизам -една бивша приятелка, която не ми говори откакто се включих в един конкурс и не пожела да говори с мен оттогава. Та атзи същата беше много щастилва да ме види ядосана и много се кефеше, че ми е криво.
Но върхът беше , когато баща ми ми заяви, че няма да ме пусне на екскурзия в Лондон, просто защото тка иска и че няма да ми плати образованието. Добре че го виждам много рядко ,че не знам какво ще направя.
Вече не знам да се смея ли или да плача, просто се надявам всичко да отшуми бързо, че ми писна.

by **Rose Hathaway** Вто Дек 07, 2010 11:13 pm

Аз за първи път ще пиша изцяло щастлива. Дано нещо не ми се обърка, но в момента съм толкова щастлива, че не мога място да си намеря.
Първо, чета Last Sacrifice. Усещам, че утер ни по исотрия ще барна, ни по география, ни по български. Но как не ми пука.
И освен това в събота ще видя Маги, след това ще гледам Нарния, която чакам от две години, преведоха ми стипендията, и ще си купя една книга, на която от месеци съм хвърлила око. Затова в момента съм в супер приповдигнато настроение. Вероятно няма да ми се случи в следващите две-три години, но точно в момента наистина много се радвам.

by **Rose Hathaway** Съб Дек 11, 2010 10:48 pm

Сигурно съм се смахнала или съм в някаква паралелна реалност, но отново много се радвам.
Днес видях Маги, снимах се и говорих с нея, даже ми даде афтограф. Страхотна е, останах много впечатлена.
После гледах Нарния, която чаках от три години и беше невероятна! Просто ме остави безмълвна. И сега се радвам изключително много.

by **Rose Hathaway** Пон Дек 13, 2010 11:39 pm

Аз тук си пиша сама, започвам да обмислям вече в лудницата място да си запазя, ама то като ме прихванат едни... Както и да е, дори и никой да не чете, на мен май ми става по-добре като се оплаквам, макар и неясно на кого.
Та, знаех си аз, че е твърде хубаво да не се ядосвам за нищо.
Първо, утре имаме класно по български, което ще е УЖАСНО. На другите класове темите са били ужасни, така че нас няма какво друго да ни чака. Това много ми помага да съм в добро настроение. И за първи път се чувствам така преди класно. Адски съм неуверена. Просто си знам, че ще се издъня.
Отново параноясах, а дори не знам защо. Имам навика, когато не мога да се свържа с някой да параноясвам и да си мисля, че ми се сърди. Макар да знам, че нямам НИКАКВА причина, не мога да спра. Просто не мога. Или вероятно бих могла, ако в момента не бях в едно такова странно настроение. Просто ми се струва, че всичко върви наопаки. и е от скоро, понеже миналата седмица бях много щастлива. Може би е някаква зимна депресия, и миналата година бях изпаднала в такова състояние. Но никога, това съм го решила, никога повече няма да изпадна в същото състояние. Просто искам да минава утре това класно и да се свържа с една приятелка. Тогава съм сигурна, че ще ми стане по-добре. Не знам какво ми става в момента, дано да е временно.
И за капак, кожните ми проблеми отново с появиха. Май не е от стреса, както си мислехме. Не знам дали това е добре, или не, честно казано.
Знам,че в момента звуча изключително малоумно и съзнавам, че вероятно никой не го чете, но на мен като че ли ми става по-добре като го пиша.

by **Rose Hathaway** Вто Дек 28, 2010 12:53 am

И отново малка доза от моите малоумщини.
Болна съм. Да се разболея през ваканцията. Това само на мен може да ми се случи. Цял срок се моля да се разболея и не се разболях нито веднъж, та да взема да се разболея сега. Страшен късмет имам.
Отново ме прихващат странни настроения. Място не мога да си намеря и не знам какво ми става. Очаквах ваканцията ми да е страхотна, но не ми се струва толкова страхотна. Бях започнала да се оправям, ама вчера като прекарах цял ден навън, днес съм още по-зле. Освен това никога не съм обичала именния си ден, заради случки в ранното ми детство. И днес отново ми е криво, а хората ме поздравяват. Никой не ме е забравил, затова се чудя защо мрънкам, но този ден винаги ми навява лоши спомени, а сега с перфектното ми настроение става още по-зле.
Нямам никакво желание да подхвана нищо за училище, ама нищичко. А само като си помисля, че минавам и първа смяна, направо ми иде да ревна. Надявам се на 31 да съм по-добре, все пак ще се празнува, а и ще бъда с приятели, което би трябвало да ми повдигне настоението. Може би трябва да си изтегля някой депресарски филм и като го гледам, да ми мине...

by **Rose Hathaway** Чет Яну 06, 2011 5:51 pm

Дано годината не продължи така, както започна. Че, както е тръгнало...
Просто не знам какъв ми е проблемът. Взех си четири дена ваканция допълнително, с разрешение на майка ми, което се случва много рядко, обаче такива като мен все трябва да се ядосват за нещо.
Кой знае защо пак са ме налегнали параноите, сериозно обмислям вече да отида на психиатър. Просто не ми се мисли какво ме чака утре (проблема е, че не знам какво, просто съм се паникьосала).
И само като си помисля какво конско ще слушам от повечето даскали, задето не се появявам, а имам само седем отсъствия за цял срок, това обаче не ги грее. После и класната най-вероятно. Не че ще ми каже нещо директно, все пак майка ми говори с нея, но не ми се ще да ми се правят забележки, само защото някой е решил, че съм добро дете и не кръшкам.
Да не забравя, ще трябва да се явявам на изпит по френски, а нищо не знам. Ама наистина нищо. Но, кой знае защо, всички са убедени, че ще го взема.
И за капак, вероятно ще си видя прелестното класно по математика утре, а следващата седмица ме чакат две контролни и класно. Oh, joy!
Честно казано, иска ми се да минаваме първа смяна и да приключваме с цялата тая глупост с оформянията.

by **Rose Hathaway** Сря Яну 26, 2011 3:03 pm

Пак аз, с обичайната доза оплаквания и глупости.
Знам, че нямам никаква причина да недоволствам. Исках ваканция - получих я. И освен това си удължих коледната, така че няма причина да мрънкам. Обаче петък беше пълна катастрофа, заради гадни даскали и това ме държа цяла събота и неделя. В понеделник и вторник нямаше интернет и бях на ръба да убия някого. Постоянно се изнервям, криво ми е и си го изкарвам на хора, които нищо не са ми направили, което още повече ме ядосва.
Разбира се, трябва и да параноясам (закъде без параноята при мен?), защото не мога да се свържа с една приятелка, друга е болна, а за трета си бях параноясала още миналата седмица. Да, параноичка съм, ама ми писна все да се чудя за нещо и да си късам нервите. Не мога да мръдна от в къщи, защото няма с кого и май единственото ми пътешествие ще е до пощата, когато отида да си взема книгата, която чакам да пристигне.
За капак, трябва да се упражнявам за глупавия изпит, за който нямам и минимален анс да го взема. Не ми се мисли колко домашни имам, а едиственото, което искам е да се самосъжалявам. Само че това не е оферта, понеже ще се изнервя още повече. Все пак е по-добре да съм си у нас, отколкото на училище. Направо няма да понеса да видя физиономията на някой кретен или даскал в това състояние.

by **Rose Hathaway** Съб Фев 12, 2011 12:16 am

Иии великият момент дойде. Честно, този път ще се опитам да не се оплаквам.
Утре ми е изпита по френски и единственото, което смятам да направя е просто да се постаря и да не се ядосвам. Не съм много наясно за какво ми е тоя сертификат, но както и да е. Колкото и да не ми пука за тоя език, ще ми е адски криво, че съм се провалила, когато всеки мой познат, приятел и роднина ме увериха, че мога и ще го взема. И което е по-странното - изобщо не съм притеснена. Винаги преди изпт не мога да спя и съм на ръба на криза, а сега просто ми е все едно. Което си е хубаво де, поне веднъж съм спокойна (да не дърпам дявола за опашката )
Иначе това даскало ВЕЧЕ ме побърква, а е едва втора седмица. Не знам дали ще издържа цял втори срок да ставам в шест. Просто не ми е нито по физическите, нито по психическите сили. И цели два дена по нищо няма да мога да си науча, понеже утре ми е писменият изпит, а в неделя устният и изобщо няма да имам време за каквото и да било друго. И се обзалагам, че тая по френски ще е първата, дето ще ми заяви, че това не е оправдание.
Вероятно след три седмици ще беснея, когато ми пристигне едно писмо, в което ми казват, че съм се провалила, но се надявам, че чак дотам няма да се стигне, независимо дали ще го взема или не.

by **Rose Hathaway** Нед Фев 13, 2011 2:29 pm

Дотук с решението да не се ядосвам! МРАЗЯ ТОЗИ СКАПАН, ИДИОТСКИ, МАЛОУМЕН ЕЗИК! МРАЗЯ ГО, МРАЗЯ ГО, МРАЗЯ ГО!!! НЕНАВИЖДАМ ГО - НАЙ-ПРЕВЗЕТИЯ И НЕЩАСТЕН ЕЗИК, КОЙТО НЯКОЙ ПЪЛЕН МАЛОУМНИК МОЖЕШЕ ДА ИЗМСЛИ!!!
И какъвто съм си карък да ми се падне най-гадната тема от всички възможни. Какво, за Бога, значи екологична къща, и как, по дяволите да говоря за това какъв спомен пазя за изобретението на нови неща, когато дори не съм била родена!?!?!? Но когато го казах на тъпите квесторки, те просто ми се изсмяха! Омръзна ми, честно! Толкова не могат да се държат нормално, ами на всичкото отгоре ще ми се карат, че не си харесвам темата! Ами дайте ми по-нормална тема и няма да се оплаквам.
Заявявам с абсолютна категоричност, че повече аз на изпит по френски няма да се явя, и никаква сила, дори мъчение с глад, не може да ме накара да го направя! И дори и да са искали да ми го дадат, след като забравих как да им пожелая "Приятен ден", да ги поздравя, и накрая без да искам им треснах вратата, със сигурност няма да ми го дадат. Не че ми пука де, тоя скапа език никъде не ми трябва, но ми писна от тъпата дискриминация, че не уча в тяхното училище и затова трябва да се отнасят гадно с мен. Не знам колко пъти се напсувах, че влязох с френски в най-скапаното даскало в целия град! Сега само нашите ще се ядосват, че не съм го взела, но проблемът не е мой, защото аз още в началото ги предупредих, че това са пари, хвърлени на вятъра. Така че, както искат!
Съжалявам, ако някой се е наел да чете пълната простотия, която написах, но просто щях да фрасна някого. След два-три дена най-вероятно ще ми мине, докато не ми пристигне известието, когато отново ще има бяс, но след това просто приключвам с тоя език завинаги!

by **Rose Hathaway** Пет Мар 18, 2011 7:11 pm

Не съм писала отдавна, по простата причина, че ако някой случайно се наеме да го чете, ще чете само глупости. Като гледам дневниците на другите, те си описват ежедневието, а аз само беснея, така че ще се опитам да напарвя другото.
Та, днес не бях на училище, joy! Но бях на френско състезание, което, меко казано, мина трагично. Първо че ни забавиха с цял час, вотор, че нашият отбор нямаше никаква организация, и трето - госпожата дори не занеше какво трябва да се прави. Целта е да търчиш из цяла София и да изпълняваш разни задачи, като в "Бягство към победата", обаче след първите две дестинации, нашата реши, че можем да си намерим всички отговори в интернет и два часа подпирахме столовете в библиотеката на френския институт. Беше голяма скука, а тя дори не ни разреши да отиде на пет пресечки от там, за да изпълним задачите. Адски съм разочарована, защото исках да тичам и да се състезавам, а единственото което правихме беше да ровим в интернет. Това и в къщи мога да си го направя. И естествено, тя въобще не загря какво трябва да прави и заради това се замъкнахме със закъснение към Швейцарското посолство, котео беше затворено и сме се влачили с метрото насам натам, за да стигнем накрая в последните минути с отговорите на всички задачи, и да нямаме време да ги напишем.
Накрая просто ми идеше да убия някой, и освен това запращя такъв дъжд, че драго да ти стане, а френският посланик ни държа половин час да ни говори за историята на Франция.
Много исках да участвам в такова състезание, и участвах, но някак си, очакванията ми не се оправдаха. Ако бяхме изпълнили всичи поръчки, щях да съм много по-доволна, но пак си се поразходихме, а и се сприятелихме с фотографа, който, горкичкия, направо го съжалих след цялото това ходене наникъде. Накрая заяви, че повече в такова нещо няма да участва. Разбирам го. Но като цяло беше доста забавно да се мъкнем зад всички отбори и да дрънкаме глупости, заради което накрая нашата сигурно й идеше да ни убие.
А и за протокола, не съм се кандидатирала за това състезание, след като е на френски, но ме избраха. Ииии взех изпита, пълен шок! На всичкото отгоре днес си видях изпитващата рано сутринта, което адски ми повдигна настроението преди великото "търчане". Майка ми иска да ходя на следващия, и както я познавам, напълно е способна да ме накара. само че онова вече не е лъжица за моята уста.

by **Rose Hathaway** Нед Мар 27, 2011 8:15 pm

Това ще е адски безсмислено, така че ако не ви се четат глупости, по-добре не го захващайте.
Ох, омръзна ми! Не знам какво ми е сбъркано, честно! Защо не може поне веднъж всичко да е в ред, ей така за разнообразие? Тъкмо се успокоя за едно нещо, и идва друго.
Цял ден ми е криво и изобщо не разбирам защо! И те се появиха и причини - тия задачи по математика не ги разбирам и това си е! Просто НЕ ГИ ПРОУМЯВАМ! Тая тема по български просто не върви. Не ми идва вдъхновение и нищо не мога да напиша, а оценката ми трябва. Най-вероятно ще се сбогувам с нея, засега. Развали се една от порграмите ми на компютъра и сигурно три часа съм се мъчила да я оправя и да тегля нови версии, докато най-накрая не изтеглих друга програма. Параноята ми отново се появява, а това не е най-приятното чувство. Омръзна ми да параноясвам за глупости, честно! Защо не мога като всеки друг нормален човек да съм си нормална, с нормални разбирания. Имам адски гадонто чувство, че при мен всичко е изкривено и това изобщо не ми харесва. Напротив, чувствам се като изрод.
И усещам издайническите признаци на депресията, която не искам да преживявам никога отново. Не мисля, че ще успея да изляза от нея още веднъж, но просто не ми побира ума как ще се предпазя от нея този път.
И за капак, утре ще стана ЧАС ПО-РАНО, заради ГЕНИАЛНАТА смяна на вермето, за да имам контролно първи час за глупавите теории на Дарвин и другите глупаци, дето са си нямали друга работа, освен да предполагат. Така и не разбрах защо, по дяволите, трябва да учим какво бил казал някой за нещо, което днес е утвърдено и си има точно определение.
Ии ми иде да крещя, да ритам или да рева, а дори не знам защо! На прага съм да откача!

by **Rose Hathaway** Пон Апр 04, 2011 3:44 pm

Поредната доза от моите оплаквания, напоследък май не съм досаждала на горките хорица във форума.
Честно да си кажа, изобщо не знам за какво мрънкам. Нямам проблеми с никой (надявам се), ваканция (JOY) и правя каквото си искам - спя до късно, гледам си филми, чета си, излизам. Да, обаче нали параноичката в мен все трябва да си има работа.
Не мога да повярвам, че оставям някакви си тъпаци да ми развалят настроението. работата е там, че вторника ми беше наистина гаден ден - първо се скарах с майка ми и чух лекция по телефона (мразя лекции, а да ги слушам по телефона, направо НЕНАВИЖДАМ), а после и две тъпачки от класа рещиха да се заяждат, защото ме чуха да казвам, че не смятам Мона Лиза за произведение на изкуството (за Бога, даже не помня какво точно казах, но WTF?). Тия двете са най-малоумните същества, които съм виждала, а когато аз го казвам, наистина е много, предвид всичките малоумници в класа. (Колкото и гадно да звучи, в класа ми няма нито един с мозък, основно за мъжките представители говоря. Не че имам нещо против мъжете, изобщо не, просто съм попаднала в класа, където са събрани най-големите идиоти в София. И винаги ми става криво, когато видя свестни момчета, понеже като гледам нашите, си мисля, че не съществуват. А ги има, момчетата от курсовете ми са живото доазателство.) Та тия двете, освен тъпи и злобни, са и страхливки. Да не говорим, че дори нямаха право да се нахвърлят върху мен, заради дискусия която водех с едно момче от другия клас и тоя по английски, ами и накараха най-големия интригант да се заяжда с мен, вместо те да си свършат работата. (А да не споменаваме и факта, че те тримата се мразят, обаче само зад гърба си.) Както и да е, вероятно дори нямаше да обърна внимание на такива идиоти, главно защото са жалки, ако не ми беше тръгнал адски накриво деня. И параноята сега отново ме обхваща и започвам да си мисля, че отново ще ми се наложи да се оправям с проблеми. Имах си достатъчно с целия клас (и пак всичко започна от тия двете), но слава Богу, нещата отшумяха, главно защото престана да ми пука за нещастници и отрепки. И точно това най-много ме ядосва - че отново позволявам да ми влязат под кожата, вместо да си гледам ваканцията.
Друг фактор е, че направо ми иде да фрасна някого, когато чуя думата Лондон. За това нещо баща ми наистина ще се види в чудо и не защото злобея, а просто защото той е виновен, че не отидох. (Ще спестя разказа за прекрасните ни отношения.) Сега щях да съм там, с една приятелка и с много други хора, вместо да кисна в София и да се самосъжалявам. С майка ми се правим, че спора не се е състоял, но си знам, че е само въпрос на време да се разрази пак.
И изобщо нямам настроение за купон на който ще бъде целият клас (но наистина си обичам приятелката, която има рожден ден, така че задължително отивам) и просто не знам какво ще стане. Даже не знам и за какво се впрягам толкова.
Май си казах всичко, и се извинявам на тези, които са тръгнали да го четат (ако са стигнали до края) за абсолютните безсмислици, които са били принудени да слушат. Обаче като че ли ми стана малко по-добре. Поне до следващият път, когато се изнервя. :think:

by **Rose Hathaway** Чет Апр 28, 2011 7:07 pm

Май отдавна не съм се оплаквала, но вече адски много ми дойде.
Защо всичко е торкова скапано тая седмица, просто не мога да си обясня. Чувствам се точно като орача от "На нивата" - всеки ден едно и също. Ставам рано, отивам на училище, едва избутвам деня, прибирам се, спя като труп шест часа, след това уча ако имам време и пак заспивам. Честно, сигурно нещо не ми е наред. Ох, как си искам ваканцията.
А днес е ужасен ден. Вчера по български съм писала темата три часа и половина, а тая днес ми писа пет. Не стига, че й четох по желание, ами и бях единствената от цял клас, която имаше тема. Даже не ме препита, както обикновено прави, а аз изядох тетрадката, буквално. Издъних се на тъпото контролно по френски миналата седмица, ще е чудно, ако имам повече от три, а тая по философия утре ще ни връща есетата, а моето е, меко казано, трагично. Просто не знам какво ще правя, а и нямам сили даже и да се замисля. Чувствам се като абсолютният парцал, а най-лошото е, че дори отново започвам да изпадам в депресия. Мисля да се обадя на една приятелка, тя каза да го направя, ако отново стане.
А и съм направо бясна от факта, че тоя тъпак по химия изобщо не ни уведоми утре отиваме ли за неговия час или не. Да не говорим, че нямаме представа кога трябва да си представяме тъпите ппроекти, които ще ни ги оценяват девети калас.( Какво, по дяволите, тъпаците от девети клас разбират от химия? Знам, че е гадно да ги наричам така, обаче те наистина са си такива - имаме физкултура с тях и, честно, тези са най -злобните и окифлевени същества, които могат да съществуват. Миналата година са писали двойки на проекти на единайсетокласници. WTF?) А и не ни разреши да бъдем само три в група, трябвало да са най-малко пет. И кой дойде при нас - ония двете патки, за които достатъчно разказвах в предния пост. Адското лицемерие, честно! Във физиката се смеят, докато аз се заяждам с един нещастник, а после едната идва при нас да си ходим заедно и е самата любезност. Честно, не схващат ли, че са прозрачни? По информатика изтарясах, защото тая не ни разреши да си тръгнем, а ние си бяхме направили контролното още миналия път. Тая на другата група е сто пъти по-добра. Нашата все намира за какво да мрънка - не сме й представяли проекти, не сме учели достатъчно, дрън-дрън-дрън. Иии аз тъкмо да взема да изявя желание за нещо, а именно да бъда знаменосец, и то съвета сигурно няма да ме одобри. Каква изненада!
В момента ми е толкова криво, че ми иде просто да се заровя някъде и да се разкрещя. Жалко ,че няма подходящо място, иначе като нищо щях да го направя. Изобщо не виждам как нещата ще се подобрят, както съм си потънала в самосъжалението. Дори не се ядосвам на себе си, а това не е добър знак.

by **Rose Hathaway** Пон Май 09, 2011 11:47 pm

Ох, защо всичко е толкова гадно, ужасно и скапано? Просто не разбирам защо все на мен ми се случва. Защо всички други имат това, което искам, а аз не мога да го получа? Защо все трябва да си мразя живота, като гледам чуждия? Не мога ли поне еднъж да се почувствам удобно в кожата си, ей така, за разнообразие? Или да престана да си бъркам в здравето с глупостите си като параноя и самосъжаление. Всъщност, аз май само това мога да правя - да се самосъжалявам. Направо ми се вижда непоносимо това, че трябва да ставам всеки ден, и да правя едно и също, и едно и също, и едно и също. Просто имам чувството, че няма да мога да го понеса, струва ми се, че всичко се срива, в нищо не може да ми потръгне и просто не мога да издържам повече. Иде ми да ритам, да крещя и да рева, но просто нямам сили дори и за това. И сигурно досаждам и на горките хора, които четат това, ако изобщо имат нерви да го докарат до края. Защо поне веднъж не мога да се похваля, че всичко ми е потръгнало добре, защо винаги трябва да се оплаквам, не мога ли най-накря да си намеря проклетото място? В момента ми се струва, че никога няма да си намеря пътя, че винаги ще се лутам и ще завися от други, а не мога да понеса дори и мисълта.
Цяло чудо е как още не съм станала емо, с тези мои мисли. Искам просто всичко да се разкара, всички да ме оставят на мира за седмица-две - да не се налага да ходя на училище, да говоря с когото и да било, да правя каквото и да било - просто да си седя сама и да си страдам за глупавите ми, жалки проблемчета, докато по света има толкова много страдащи хора, чиито проблеми наистина са огромни.

by **Rose Hathaway** Сря Май 18, 2011 11:47 pm

Ох, не мога повече, омръзна ми всичко! Искам просто да се махна, със сигурност никой даже няма и да забележи. Тъкмо си помисля, че нещата се оправят, и всичко почва отначало. Защо точно когато сметна един човек за приятел започват да стават всички гадни неща? Писна ми аз да се измъчвам заради другите, но просто не мога. Не мога да оправдая собстевните си очаквания, струва ми се, че постоянно разочаровам хора, на които държа. Просто не знам какво да правя. Всичко ми се струва ужасно, не знам как изобщо ще живея в такъв свят. А да си мисля това на 17 години изобщо не е добър знак. Не искам да се измъчвам заради другите, искам просто да намеря мястото си, веднъж завинаги. Явно е много. Пак ме обхваща проклетата депресия, но този път поне причината е друга, за разнообразие. Не знам как ще изляза от нея и дали въобще ще мога. В момента ми се стурва, че нищо никога няма да се оправи.

by **Rose Hathaway** Вто Май 24, 2011 3:18 pm

Краката миии! Не ги чувствам, а ако усетя нещо то е само болка. Кой садист ме накара да ставам знаменосец и аз? И кой глупак измисли тъпото шествие? Те не загряват ли, че хората са с токчета?
Понеже нямам други черни обувки, бях принудена да обуя едни токчета, които иманлия път ми направиха рани, а този път положението просто е трагично. И трябваше да вървим не знам колко време, по паветата, в тая жега. Накрая просто ми идеше да умра на място.Повечето други училища нямаха знаменосци, а тези, котио имаха, си бяха с нормални дрехи. Само ние трябваше да ходим с униформи, че и ленти и ръкавици в добавка.
И после трябваше да вървя още толкова до НДК (вече с кецове, но все пак), а там пък избеснях, понеже Ибис нямат щанд, но поне си купих "Паднали ангели", и май това е единственото хубаво, което стана днес.
Иии супер много се чудя дали да ходя в четвъртък. Толоква не ми се ходи, ама класната направо ще ме убие. Не че ми пука, ама не ми се занимава с нея повече, направо не мога да я понасям с нейните глупости. Но ако тръгна да огворя за отва, ще стане цяла драма, така че спирам да досаждам на хората, които са се излъгали да отворят темата.

by **Rose Hathaway** Съб Май 28, 2011 7:57 pm

Искааааам да завършвам! Не 12 клас, да не го мисля сега, че нещо много съм се запалила, но поне 11. Няма ли да му се види края вече? Не мога повече! Само при мисълта, че от вторник се връщам на училище ми призлява. И започват едни изпитвания, контролни, пак старата песен на нов глас. Защо, за Бога, не мога да съм нормална. Май майка ми е права като казва, че сама си внушавам разни глупости и се депресирам. Просто всичко ми се вижда непосилно. Утре имам примерен изпит, но досега бях на бал и нямяше как да преговоря. А и ме е яд, че нямам 18, нито фалшива лична карта, за да отида на дискотека после. И се ядосвам на себе си с моето поведение. Просто не си го харесвам и това е. Май не мога да общувам нормално с хората. Ох, защо всички други са нормални, а тия в моето обкръжение са идиоти? И изобщо не преувеличавам. Не знам какво искам, не знам какво ме прихваща, но знам, че ако не престана, сама ще се гръмна.
Да, и поста е адски безсмислен, но то май ми стана навик.

by Sponsored content

Дневникът на Стефи

Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи