Вълче биле

Във фитнес залата прозорците бяха отворени заради голямата навалица в помещението.Въздухът ухаеше на пот и бушуващите хормони на младежите.Гласовете на фитнес инструкторите се сливаха с музиката и ударите на тежестите една в друга.Тийнейджърите тичаха от уред на уред кото флиртуваха помежду си.
В залата имаше колела,боксови круши,гири и пътека за бягане.На една от пътеките се бяха настанали три момичета-русокоса,червенокоса и брюнетка.Те бяха във фитнес залата,за да тренират,а не да клюкарстват или флиртуват.
Неусетно един от управителите се появи и изключи музиката.Чрез това свое действие той привлече вниманието на всички върху себе си:
-Салонът затваря,моля отправете се към душовете.
Всички се отправиха към душовете,продължавайки задълбочените си разговори.Трите приятелки също тръгнаха с останалите смеейки се.Преди да влязат в отделните душ кабини си уредиха среща в близкото кафене,където ходеха всички от фитнеса и се разделиха.
Взела душ,Клеър се запъти към съблекалните,за да се облече,но преди това си погледна телефона.Майка и беше звъняла,за това веднага реши да се свърже с нея.
-Клеър!Къде си?Защо не си вдигаш телефона?
-Бях на тренировка и не съм го чула.Станало ли е нещо?
-Брат ти излезе и още не се е прибрал.Намери го и се прибирайте.
-Добре,ще се видим по-късно.
Връзката прекъсна и момичето остави телефона до себе си на пейката.Бързо се облече и позвъни на приятелите си като ги помоли за търсенето.След разговор с тях Клеър излезе от посещението и за около пет минути се срещна с тях пред кафето.Трите тръгнаха да търсят малкото момче.След много обикаляне стигнаха и до плажната ивица.Трите тръгнаха да търсят и там.
-Само не разбрах,какво прави брат ти?-червенокосата беше ядосана,но такъв и бе характера.
-Спокойно ще го намериш и ще го попиташ сама.-Джена беше оптимиста в групата.
Алла Клеър не им обръщам внимание.Тя не изпускам нещо от погледа си.В един тя се оказа самичка.
Слънцето вече залязваше.Пясъчните дюни жълтееха,морето блестеше от лъчите на слънцето,а чайките летяха високо в небето.
Клеър продължи напред,а пред нея стоеше една група момчета.Едно от момчетата беше с пусната дълга коса и имаше брада оформена като катинарче.Той я наблюдаваше,както и тя него.Искаше да го попита за брат си,но се отказа.Продължи по пътя си без да им обръща внимание.Тогава чу разговора:
-Защо не поговориш с нея?
Момчето с брадата се ядоса:
-Млъквай!Ако исках щях да разговарям с нея.
Това беше и последното нещо което чу,a пред нея изскочи дългокосия.
-Какво искаш?-попита го Клеър грубо.
-Брат ти е добре.Приятелите ми го спасиха от удавяне.Изпратихме го у вас.
-Как...?
-Върви,сигурно се тревожиш.
Клеър го изгледа и се запъти към дома.

Когато Клеър се прибра у тях цареше пълен хаус. Малкото й брадче навлизащо в пубертета крещеше на родителите си, но и те не му мълчаха.Всъщност-майка й,баща й и Сам се надвикваха взаимно.А когато забелязаха и момичето, не я подминаха толкова лесно.Веднага хвърлиха вината над Клеър като я наричаха некомпетентна и безотговорна.А тя успя единственно да сведе поглед и да изтърпи техния гняв.
-И двамата моментално в стаите си! От днес сте наказани до второ нареждане!-След това бащата удари по стената със силен юмрук,като прозореца до него се разклати.
Двете деца веднага изпълниха заповедта без повече да бъдат подканяни.
На другия ден нещата вече бяха по старо му.Клеър отново си ходеше на тренировки с приятелките си.Забавляваха се като се изтощаваха над фитнес уредите и си взимаха душ след края на тяхното премеждие.Като разбира се уговорката за кефето оставаше.
Когато този път отиде без да има никакви препядствия на пътя тя седна на любимото си място и се отпусна.Поръча си едно мокачино и се усмихна.
-Добре разказвай.-не можа да се сдържи повече Джена.Любопитството я изгаряше отвътре като факла.
Тогава Клеър им разказа за непознатия,който я беше заговорил и какво се беше случило след като се беше прибрала.И макар видимо да показваше ,че е ядосана на Сам,вътрешно момичето се радваше,че той е добре и му няма нищо. След известно време напитките им бяха донесени,а момичетата се спуснаха да разговарят за преживяванията си.Започнаха да си споделят нещата,които им се бяха случили през деня преди да се видят.После оглеждаха момчетата в заведението и си хвърляха по някой коментар относно тях.Продължиха с някакви скучновати вицове и накрая се спряха на плановете за утрешния ден.Когато и тях oбсадиха те си изпиха напитките.Помълчаха известно време докато накрая не решиха да тръгват.
-Момичета тръгвайте.Аз ще оправя сметката и идвам.-каза им Брюнетката,а приятелките й кимнаха.
Джена и Кити набърза се изправиха,взеха си чантите и минаха измежду препълненото заведение.От своя страна Клеър се запъти към барманката с касовата бележка в ръка и парите, които дължеше.
-Много рано си тръгвате.Купона едва сега започва.-оповести служителката.
-Няма начин.За непълнолетни и това си е мночко.Хайде до скоро.
Клеър и махна с ръка и се обърна.Започна да се движи към изхода като се сбогуваше с останалите,когато врата се отвори в момента в които тя посегна да го направи.Веднага се спря и леко се отдръпна,за да направи място на влизащите.
-Ти...-обади се изненадано момичето.
-Здравей и на теб.-поздрави я той.-Защо ме гледаш така?
Младия мъж стоеше срещу нея и я гледаше любопитно.Недоумяваше погледа й.Накрая Клеър вдигна едната си вежда и каза:
-Браво,най-сетне си се обръснал.
Той я изгледа кръвнишки,а тялото му започваше да издава скритата ярост.Няколко пъти момчето си пое въздух и изръмжа в лицето на Клеър:
-Затваряй си устата!
После я подмина следван от своите приятели без да я погледне повече.

На другия ден Клеар отново беше готова да отиде на фитнес.Беше си вързала косата на опашка,сложи си шапката,гланц на устните и нарами малката чанта без която не излизаше никъде.Погледна се за последно в огледалото,когато вратата на стаята се отвори и вътре влезе баща й.
-Приготви си багажа.След час тръгваме.
От изненада момичето го погледна.После реши да разубеждава своя настойник,но се отказа.Нъвместо това въздъхна тежко.
-Къде ще ходим?
-В провинцията при дядо ти.
-Значи това е наказанието-промърмори по-скоро на себе си.
Вратата на стаята отново се отвори и баща и излезе.Момичето го изпрати с поглед,след което се зае с възложената задача.
*************
Когато пристигнаха малката къща на дядо и,Клеар вече беше в лошо настроение.Нямаше да може да използва интернет или пък мобилния си телефон,заради липсата на обхват в малкото селце.А и приятелките и бяха толкова далеч от нея...Все едно беше откъсната от света.
До нея се появи от изневидялица малкия и брат,който бе отговорен за всичко това.И той негодуваше от създалата се ситуация.Но вече беше прекалено късно за каквото и да е било.Беше им останало единствено да си изтърпят наказанието.И все пак ако бяха предотвратили в зародиш малката злополука със Сам,нещата щяха да бъдат по друг начин.
-Така.Дайте си телефоните,фотоапаратите и лаптопа.Не забравяйте музикалните си дяджи и онези Пи Es Pi.Наказанието ще е от днес до края на лятото.
Сам веднага скокна на кавга.Не беше доволен от наказанието,което му беше възложено.До него Клеар стоеше и наблюдаваше шоуто.
Майка и говореше с дядо и като не обръщаше внимание на околните.
"Да.Това отговаря за идеала на страхотното семейство."-помисли си Клеар.После отвори багажника и си взе куфара.Затвори го след себе си и влезе в двора.Поздрави дядо си и влезе в кастата.Набързо се настани в една стая и започна да разопакова багажа.Когато приключи се преоблече.Сложи си пола и потник и си върза дългата си коса на опашка.Излезе отново на двора,за да види,чесАм си е свалил багажа,а родителите им се приготвиха за тръгване.
-Няма ли да останат с нас?-попита малкото момче.
-Не.Само аз,ти и дядо.-отвърна момичето.
-Е***си и майката.-изпсува хлапето и се обърна с гръб към пътя.
************
Същата вечер Клеар стоеше на верандата подпряна на една лозина и гледаше към звездите,а в съзнанието и се въртеше образът на странния млад май от плажа.Всъщност още от първия път откакто го бе видяла,постоянно си мислеше за него,ала не искаше да го признае пред себе си.Предпочиташе да го мисли за незрял глупак с изящна красота,която я превличаше.Но дори и това беше много.Тя трябваше да си мисли за съвсем други неща,които не са свързани с него,а и ако бяха,Клеар трябваше да си го представя като педофил.
Защото той беше несъмнено по-голям от нея и то много.И все пак...никoй не можеше да командва сърцето си.Още по-малко едно углопяло момиче.
На другата сутрин Клеар се чувстваше ужасена от себе си.Беше и отчайващо скучно,а и нямаше с кого да излезе.Сам беше навън с врасниците си и караше нанякъде с колелото.Дядо и беше зает с животните като ги обсипваше с грижи.Само тя единствено стоеше без работа и нервите и се опъваха до краеян предел.
-Клеар!
Кръстосваща стаята,момичето чу името си.Някой беше дошъл и беше развалил влудяващото спокойствие.Развълнувана девойката взе едно огледалце и се огледа.
Прическата и бе старателно стегната в елегантен кок.Гримат не се беше размазал и гланцат си стоеше на устните.Парфюматна люляк бе едвам доловим и свеж.Потничето и касите гащета бяха на мястото без да са се намачкали.Лакът на ръцете и краката бяха в отлично състояние.
-Клеар!
Отново чу името си.Изнервена и леко ядосана тя пристъпи напред към вратата.Отвори я и с мелодичния си глас отвърна:
-Идвам!
Забързана Клеар затвори вратата след себе си и се запъти към двора.Когато излезеобу чехлите си набързо и продължи напред откъдето идваха гласовете.А те долитаха този път от другия двор,където бяха животните.Ужасена от факта,че трябва да иде там Клеар стусна юмруци и пристъпи напред,но изведнъж застина на мястото си.
"Този гръб..."
Хормоните и забушуваха в главата.Веднага се досети кой беше в дома и.Опита се да успокои нервите си като вдиша и издиша няколко пъти.
-Какви има,дядо?-попита момичето.
Усетил присъствието и новодошлият се обърна,за да я погледне.Погледът му се преплете с нейния и и се усмихна очарователно.
-А,ето те и тебе.Къде пак се беше скрила?-заговори дядото-Това тук-и осочи гостенина-е Светлослав.Той е внука на комшията от горната махала.Тука е закот у нас имало некакъв сигнал,дето му требвало.
-Е и?-попита внучката.
-Заведи го във външната стая да си включи дяволската машина и го почерпи с нещо хладно от хладилника.
-Добре-въздъхна младата домакиня.
Клеар даде знак на Светлослав да я последва и се обърна.Когато започна да върви усети нечие присъствие-неговото.Чрес тази мисъл неволно се усмихна.Походката и стана непохватна,колената и се разтрепераха,а в корема и запъркаха пеперуди.Румина се появи по бузите и,но тя се опита да прикрие всичко това.
-И,каква е тази дяволска машина?-накрая се престраши да го заговори.
-Лаптоп.
-Мхм.И къде е той?
-Дядо ти го остави във външната стая.
Нямаща какво друго да му каже го заведе до стаята.Себастиян се настани и си включи лаптопа,а Клеар го наблюдаваше.
-Нещо за пиене?
-Не.
Още веднъж разговора секна.Двамата нямаше за какво друго да си говорят.Разбира се,Клеар обмисляше варианта да благодари на Светлослав за това,че и е помогнал за Сам,но преди да каже каквото и да е било,момчето скокна от мястото си.Стола падна на земята,а Клеар се уплаши.
-Виж имам регистрация в Facebook.
-Е и?
-Ами може да ме добавиш в приятелите си-каза и съвсем нехайно докато вдигасе стола.
-Ще има да чакаш-веднага се намуси и скръсти ръце.-Аз нямам.
-Хммм....Това променя нещата.

В същия следобед младата дама обмисляше всевъзможни начини да се свърже с приятелките си и да разбере последните новини около градския живот.Защото в града се случваха интересните неща,там живота течеше на бързи обороти и всичко се въртеше като една огромна буря.А тук на село всичко бе така скучно.Няма с кого да излезеш и да разговаряш.Не можеш да се отпуснеш в някое заведение поради факта,че такова няма.А и тук клюките се разнасяха по-бързо от вятъра.Вчки знаеха всичко и те обсаждаха най- безсрамно.А единственото нещо,което правеше беше да ходи и да подрежда и чисти.Като например сега-отиваше да изхвърля боклука,а навън слънцето печеше като за последно.Излезе от двора на къщата и се запъти към контейнера.Хвърли боклука и се обърна да се пребере,но не искаше да се връща в този затвор,който и беше наложен.Искаше да излезе и сама да се разкара ако е възможно.Затова тръгна с гордо вдигната брадичка и започна да върви.Подмина къщата на дядо си и продължи напред.Първата и дистинация беше язовира.Мястото забранено за риболов и плуване.
През целия път през кото мина Клеар се спираше на всяка сбирка на възрастните обитатели на селото.И всеки път разправяше на кого е внучка и всичко останало каквото ги интересуваше.А това по своему беше отвратително.А най-лоше беше съвеста.Ако кажеш нещо грубо,роднините ти започваха да ти се карат и да те ядосват.От друга страна ако пак кажеш нещо повече отколкото трябва тукашните хора започваха да те обсаждат.Затова когато момичето мина и последната групичка си отдъхна.Поне сега нямаше да обяснява едно и също по няколко пъти.

Погледна нагоре към небето-нямаше и едно облаче,а сланцето печеше много силно.Това и харесваше.Ханово започна да върви напред запътена към малката горичка до селото.Там въздуха бе много по чист и разхлаждащ.Имаше и лек ветрец заради боровете,които премахваха жегата.А многоброините стълби щяха да помогнат да се поотпусне.А когато стигнесхе техния край знаеше какво я очаква-едно порутено заведение,което вече е само няколко голи стени.
Както и предрече,това и стана.Наистина се изкачи до горе и видя порутената сграда.Постоя малко там и се отдаде на мисли и почивка,но младата кръв,която течеше по вените я караше да не се задържа дълго време на едно място.Искаше движение,някакво занимание.А какво по добро занимание от това да видиш едни от най-големите забележителности на това място?
Набързо стана от мястото си и отново започна да върви.Така започваше да навлиза все повече в гората търсейки едно от чудесата на природата-водопада*.
Това беше място,което съществуваше от много години и много трудно се стигаше до него.Много млади гора са тръгвали към водопада с надеждата да стигнат до него,но рядко се получаваше.Все възкваше препядствие по пътя,което не е позволявало тяхното продължение.Много често хората от местността казваха,че около това нясто витаят зли сили и това да отидеш до водопада вещаело само лоша поличба,но...Това все пак си оставаше едно от наъ-актративните места.А единстбено през зимата и пролетта може да се ходи там,заради растенията,които все още на са се появили.А сега,тъй като беше лято,шанса на Клеър да отиде до там беше минимален.Но кой знае,надеждата умира последна.
Посредата на пътя момичето сама се отказа.От толкова много храсти,цялата беше изподрана.Нажсякъде растеше шипка или капини.Коприва също не липсваше,а по дърветата разтяха брашляните,които също препречваха пътя.В началото нищо му нямаше на пътя,после стана козя пътечка и постепенно започнаха да се появяват и бодливите храсти.Но това не беше всичко.Напред се чуваха всякакви звуци,а от време на време се мяркаше и по някой глиган,който караше кожата на Клеър да настръхне.Затова по нейно недоволство се отказа да се бори с всичко това и да отиде до другата забележителност,която знаеше,че няма да има такива препядствия-казанчето*.
Обърна се най-наперено с гръб към храстите и започна да се враща назад.Сега отново трябваше да мине покрай пътечката,порутената сграда и стълбите,за да сле долу на асфалтирания път и да продължи към един друг черен път,който щеше да я отведе до скалистата местност на селото.От този път трябваше да започне да се катери по едни скали,които само определени животни можеха да ги изкартерят или алпинисти.А оттам на варха щеше да види прочутото казанче. И за него се носеха много легенди,които както се казва имачастица истина.Ала в тази всичко изглеждаше много по-различно.Легендата беше следната:
Преди много години,когато народат бил под робство в тази местност живала майка със син.Те били много бедни.Когато момчето пораснало отишло да се бори за свободата на страната си,а майката се омъжила повторно.Новият и маж бил голям красавец,но и много лош.Постоянно се замесвал с мрасни дела.Така на един празник в селото,когато селяните си правели корбан за плодородна година се върнал синът на жената.Така нейния син и новият и съпруг не се разбирали и се стигнало до борба.Жената гледала ужасено двамата мъже,които най-много обичала,как се бият.Съселяните й и казали да се намеси да ги накара чрез думи да се помирят и проблема да се риши,но жената не склонила.А синът и и съпругът и продължавали да се бият.Тогава тя решила да избере един от двамата.Така отишла до голямата трапеза и взела един хляб.После се скрила някаде и го напълнила с отрова,а после отново тръгнала към биещите се.Обаче,не щеш ли едно момиче видяло какво право жената и барзо отишла при нейния син.Казала му тайно какво е направила майка му ,а той и благодарил и отпратил.После битката продължила.Тогава се появила и възрастната жена.Продумала двамата мъже да спрат да се бият и да похапнат.Като подала хляб на сина си и вина на мъжа си.Тогава младото момче се сетило какво му беша казала девойката и се ядосал много.Чувствата му били наранени.Майката избрала втория си съпруг и се е опитала да убие сина си.С наранена чест момчето убил пастрока си и грабнал майка си.Започнал да се катери по скалите наобикалящи селото.Като се качил горехварлил майка си в една дупка и след това се самоубил.А дупката приела формата на тялото на жената.Оттогава когато идвало буря дупката започвала да вие,а хората казли,че старата жена плаче за злото,което е сторила и предопреждава саселяните си за лошото време,което идвало насам.
Припомняйки си тази история,Клеър вече беше пред казанчето.

ПП:Забележителностите,които тук описах(водопада,стълбите и казанчето) наистина съществуват.А легендата,която разказах тук наистина се разказва в селото ми,разликата е че има няколко различни начина на разказване,затова това което разказах не е много точно.

"Колко е красиво.Никога няма да миомръзне тази гледка!"-Клеър се възхищаваше на природата,която я заобкаля.В града рядко можеше да попадне на усамотение,а сега това и беше дадено на тепсия,или поне така си мислеше...
Надвесена над казанчето момичето чу движение зад себе си.Изненадана се обърна,за да види кой е и се спъна в собствените си крака.Започна да маха с ръце в опит да запази равновесие.Наклони се назад към голямата и дълбока дупка,и полетя надолу.А тя нямаше време дори да изпищи,само очите и бяха широко отворени.
Когато стигна дъното тялото и се удари в земята и леко рекушира.После отново остана неподвижно на пода в студената земя.Очите и вече полуотворени наблюдаваха нагоре към леката светлина,която нахлуваше,а от устата и отече кръв.Много от костите й бяха натрушени,което водеше до бавната и сигурна смърт.После...после настана тъмнина и болка.
Първо беше чувството за земя и това как студената и влажна пръст я притегя надолу към бездните на нищото.След това имаше раздвижване и остра болка пронизваща я по цялото тяло.И накрая отново тъмнина.Разликата този път беше друга-нямаше болка,а само тъга.
Писък.Това пробуди нощта.
Клеър стоеше в една стая ,а около нея се бяха струпали няколко души.Имаше мъже и жени по-големи от нея и на нейната възрат.И всички до един наблюдаваха нея-момичето,което се събуди.
-Къде съм?-Клеър зададе въпроса докато се изправяше.
-На сигурно място.-отвърна и познат глас,но криещ се зад останалите.-Как се чувстваш?
Момичето се замисли.Тя се чувстваше...различна.Усещаше се друзка и превъзбудена.Можеше всеки момент както си седи да се изправи и да откъсне гръкляна ня някого само чрез мисли.Но това нямаше да я удовлетвори.Може би преди това щеше да измъчва жертвата си и чак след това да завърши започнатото.
-Мъртва ли съм?-опита се да прогони тези мисли със зададения въпрос.
-Няма как да си мъртва,след като си различна, драга моя.
Пред нея се появи възрастен господин,който имаше очи като на лешояд.
-Нека се запознаем.Името ми е Алдомир и съм един от тукашните шефове на различните.Другият все още не знае за теб.
-Какви сте вие?
-Различни,мила моя,като теб и Светлослав.
Клеър веднага подскокна като чу името на момчето,което започваше да харесва.А погледът и зашари наоколо.Опитваше се да го намери,но не можеше.Сърцето и започна да блъска неумерено,страх заля душата й.Мебелите в малкото помещение се раздвижиха и затракаха.Очите на Алдомир се изпъклиха.Разкото му изправяне накара останалите в стаята да бъдат на щрек.Техния ръководител започна да им говори:
-Всички незабавно да напуснат помещението.Само Светлослав да остане.
Заповедническия му глас накара всички да се подчинят на мига.Стоящите в помещението незабавно напуснаха.Само Светлослав остана като се показа от малкото си скривалище.Доближи се да Алдомир и погледна към Клеър.Погледите им се засякога,но никой не каза нищо.Напрежението насъбрало се в момичето изчезна.
-Каква съм аз?-промърмори тя.
-Нека първо ти обясня за различните.Или по скоро за нас-нощния патрул.-Алдомир се усмихна уморено и бръкна в джоба на панталона си.Изкара кутия с цигари и една запалка.Запали една от цигарите и погледна момичето в очите-Нощният патрул е организация на Светли Различни, упражняващи контрол над злините, извършени от Тъмни създания през нощта.Тъмните създания излизат на лов, когато слънцето залезе.Силата им е огромна и обичайните оръжия,които всички познаваме не действат.Ето я и нашата работа.Тъмните са ловци и ние сме ловци.Те нападат хората,ние нападаме тях,разбира се,само когато са в нарушение.Ние сме призвани да се сражаваме със създанията на мрака и да бдим над хората, като при това строго спазваме древния Договор, сключен между силите на Тъмнината и Светлината.
-Ами другите?-продъмжи момичето.
Алдомир дръпна още веднъж от цигарата и задържа дима,после спокойно го издиша.Услихна се.
-Сега ще ти разкажа и за тях.Тъмните са- вампири и трансформиращи се магове, вещици и магьосници... Различните, които живеят в часовете, когато над земята се спуска мъглата и тъмнината. Онези, които от векове се противопоставят на силите на нас-светлите. Защото равновесието трябва да се запази,све пак Мракът е не по-малко важен за този свят, отколкото Светлината.
-Искаш да кажеш,че и вашите врагове са по някакъв начин добри?
-Разбира се.
Алдомир се засмя.После за последен път си дръпна от цигарата и накрая я загаси в стената.После въздъхна тежко и се покашля.
-Сега е ред ти да избереш малка ми Клеър.Към кои си-светли или тъмни?Но докато осмислиш това,което ти разказах сега,ще е по-добре да те оставя на грижите не на Светлослав.От днес нататък ти ще живееш при него и ще се обучаваш на това как да преминаваш в сумрака.-новата различна понечи да попита,но Алдомир я прекъсна с пръст.-Това е енергия,която всички различни по някакъв начин я използваме,но не трябва да се прекалява с нея,защото стане ли това,тя ни поглеща.Сега е време да тръгвам.Приятно ми беше да се запознаем,малка ми Клеър.
Алдомир и се усмихна мило и направи един ек поклон.Започна да върви,но се спря пред Светлослав.Каза му нещо на някакъв език,потупа го по рамото и си тръгна.Навън се чу воя на чакалите.
-А сега какво?-попита сама себе си,ала отговор получи от Светлослав.
-Ще направим импровизираната ти смърт.
***
След два дни нещаа бяха приключили.Родителите й няха я намерили след няколко часово търсене.Те я считаха за мъртва и за това бяха направили литургия и погребение,като поглебението се състоеше в селцето.В деня на поглребението никой не беше на себе си,най-вече майка й.Постоянно пачеше без да може да откъсне поглед от дъщеря си.До нея съпръгът й я подкрепяше,колкото можеше,защото и той не бе на сабе си.Малкото братче на Клеър се неше скрило от тълпата и трепереше,а приятелките и дядото на покойната бяха в шок и не можеха да реагират по никакъв начин.Имаше и много други личности,които говореха и слагаха цветя в ковчега...Накрая последва и погребението,а след него Светлослав.
В същата вечер след като я бяха погребали,Светлослав се беше появил и изровил.След което двамата отново заровиха този път празния гроб и си тръгнаха.Качиха се в една кола и потеглиха на път.
След няколко часа двамата вече бяха в един от най-големите градове в страната.
-Къде отиваме?-накрая не издържа да попита.
-В новия ти дом.Ще те запознавам със съквартирантите ти.
Така двамата спраяха пред един блок.Слязоха от колата,а Светлослав отиде до багажника.Изкара оттам два куфара и бласна капака.Заключи колата и се върна до момичето.Подаде и единия куфар и двамата се отправиха напред.Влязоха във входа и отидоха до асансьора.За тяхно астие той беше свободен и те се настаниха вътре.Натиснаха копчето за седмия етаж и потеглиха.За една минута пристигнаха и излязоха от него.След което отидоха доедна от вратите на етажа,която беше червана и позвъниха на звънеца.Не след дълго се чу отключване и вратата се отвори.Пред тях се показа някакъв мъж,който беше брадясал.Погледът му беше върху Светлослав,а след това се плъзна на Клеър.Очите му веднага се присвиха,а устните му побеляха.Гневът се изписа на лицето му,но преди да каже каквото и да е било,го изпревариха.
-Тя е от нашите.-зад него се показа някаква млада жена.-Току що получих започед от шефа.
-Добре тогава влизайте.-изсумтя младия мъж и с жест ги подкани да влязат.Разбира се,новопоканените не чакаха и втора покана.Бързо влязоха в апартамента запътвайки се към една от стаите.

-Не е ли малко млада?-скептичния мъж продължаваше да се мръщи и с преценяващ поглед да гледаше новата придобивка към групата им.
-Проблем ли имаш?-неможа да се стърпи Клеър.
Двамата вече се гледайха накръв.Техния скептицизъм помежду им си личеше прекалено много,за да не се получи нещо лошо докато стоят на едно място.
С въздишка Светлослав пое инициативата,за да обясни ситуацията.До него,младата жена,която не изглеждаше особено заинтригована от случващото се му подаде чаша кафе.Той и се усмихна с благодарност и вдиша аромата.После погледна към пода и заговори:
-От известно време я наблюдавах.Както знаете ме бяха пратили на мисия.Така същевременно се срещнах с нея.Аромата,който излъчваше бе прекалено силен.Това ме накара да я опозная,защото тя бе прекалено млада,за да има силите.После тя претърпя злополука,в която трябва ше да умре,но нали е ценна придобивка успяхме да я спасим.Сега Алдомир е заинтригуван от нея.
-А нашата роля е да обучим малката.-довърши момичто.-Е,как ти е името?-обърна се към Клеър.
-Клеър.
-Добре тогава.Аз съм Анастейша,а това там е колегата ми Дима.
Клеър погледна към Анастейша.Момичето беше на около 26 години и с дълга черна коса.Очите и също баха тъмни,но кафеви.Тялото и беше в слабо и стройно,а чарът и неописуем.Личеше си,че държи на имиджа си и на работата си.А до нея стоеше намръщения господинчо.Косата му бе в нюанси на русото,очите зелени,а чертите на лицето заострени.Надолу тялото му приличаше като на онези гръцки богове,все едно е изваяно,като наглост не липсваше.До него Светлослав просто се губеше.
-Сега какво?
Бездействието изнервяше Клеър.
-Ще те настаним в стаята ти,а след това ще ти обясним някои неща.Сега ме последвай.
Светлослав стана като взе със себе си двата куфара.Излязоха от стаята и веднага влязоха в друга.Поставиха вътре единия куфар и излязоха,за да влязат в трето помещение.
Вътре не беше особено гостоприемно.Имаше един шкаф за дрехи,легло и бюро за писане.Въздуха беше застоял,а пода студен заради липсата на паркет.Прозорецът също беше прекалено малък,за да влиза каквато и да е светлина от него,а лампата светеше едвам доловимо.
-Това е твоята стая.Срещу стаята ти е и банята.Сега те оставам.По-късно ще се видим.
Светлослав я остави сама като затвори врата след себе си.
Клеър въздъхна и отиде да седна на леглото.Чувстваше се толкова уморена и безнадежно затънала в нещо,което и тя самата не знаеше какво е.Глевата и пулсираше от болка,а мислите й не можеха да се съберат на едно място.Сълза се претърколи по лицето й.После си затвори очите и легна по диагонал на леглото.
Започна да сънува.Писъци...зъби...болка...кръв...ужас.
Скокна от леглото със сълзи на очите.Крещеше в несвяст,а от остата и течеше нещо.Погледна наголу,за да види бялата си блуза изцапана с кръв.Паниката завладя сърцето й.Крушката в стаята се пръсна,а мебелите започнаха да треперят.Клеър отвори рязко вратата в паниката си и се заветече към банята.Набързо влезе вътре и затърси огледало.Когато го намери над мивката се погледна.Срещу нея стоеше някой друг.Лицето и не беше същото както преди.Сега бе с меки чери и розови устни.Косата бе руса,а очите пъстри.Момичето раздели устни,а от устата й започна да тече кръв и да падат зъби.Нейните зъби.Ужасена от гледката падна на пода разтреперана цялата.Огледалото се пръсна на малкои парчета.Някой я хвана за ръцете,а след това я прегърна.
***
Няколко дни след случката клеър стоше на леглото си като гледаше в празното пространство.Зад нея Светлослав решеше русата и коса и й говореше нещо,което младото момиче не възприемаше.На стената срещу тях се бяха облегнали Анастейша и Дима като наблюдаваха всичко много внимателно.
-Все още е в шок.-обади се накрая Дима.-Като си помисля,че на мен ми отне толкова много време да преодолея промяната...Чудя се каква ли е?
-Не зная.Само времето ще покажа.Но в едно съм обедена-тя не зооморф.

След дни прекарани в бездействие и песимизъм,Светлослав реши да направи нещо.Не знаеше какво ще е,но трябваше.Все пак малката Клеър бе разстроена и неадекватна.Не искаше да яде или нещо подобно.А постоянните и трансформации не бяха за хубаво.Те или щяха да я унищожат,или да я подлудят.А в случая нямаше кой да и помогне.Затова с тежка въздишка и с бавни крачки момчето излезе от апартамента.
Лежаща на леглото Клеър чу някакво раздвижване из апартамента.Предполагаше,че това са момчетата или другите момичета.Но не я интересуваше.Все пак никой от тях не се опитваше да поговори с нея по някакъв начин.Дори и Светлослав се беше променил.Избягваше я,шушукаше зад гърба и,та дори я игнолираше.И това всичкото за една седмица.Та какво и имаше.Отново и бяха поникнали зъби,а предишното и външно аз се беше завърнало.И все пак това не променяше нищо.Та какво можеше да направи?Как би се справила с това сама?
Гневът на момичето се разля из стаята.Малкия прозорец се счупи,а малкото мебели се разтрепериха.Стаята изведнъж и се стори малка и неуютна,враждебно настроена.Погледът и се насочи към вратата, която се разблъска и накрая се изтръгна.Момичето я погледна и се изправи от мястото си.Излезе в коридора и започна да върви бавно.После леко се завъртя и погледна другата врата.И тя като другата се отвори,а след което момичето излезе в коридора на етажа.Усмихна се като обезумяла и започна а върви по стълбището надолу.А в съзнанието и ставаше борба.Едната и половина старото и аз и крещеше,че това не трябва да е така това не е редно,а другата част и съскаше точно обратното.А самото и тяло не можеше да се контролира.Зад нея се чуваха гласовете на Дима и Анастейша.Гонеха ли я?

Клеър леко се обърна по посока на звука и се затича надолу.Нямаше да ги остави да я хванат.Щеше да се бори за свободата си и то на каквато и да е цена.Просто нямаше да ги остави да контролират живота й.
Излязла вече на улицата младото момиче започна да се озърта.Бе на на непознато за нея място.Не знаеше къде да иде и къде да се скрие от себеподобните си.Затова единственото нещо,което я крепеше бе да се затича след един автобус.Зад нея се чуваха виковете на Дима и Анастейша,хората се обращаха и я наблюдаваха любопитно и недоумяващо,а тя просто тичаше.Правеше малки крачки,но бързи.Не се задъхваше,а просто се наслаждаваше,а мириса на свобода я заслепяваше.
когато вече на достатъчно разстояние,за да не могат да я настигнат Клеър се спря.Започна да си поема дълбоко въздух,за да се успокои от бързането.После започна да се оглежда.Нямаше си и идея къде се намира,но мястото наистина беше доста западнало.Приличаше на някаква западнала индустриална зона.Изоставени кучета се разхождаха свободно без никой да ги закача,боклуците извираха от контейнерите,а клошарите се събираха на групички и приказваха.Нямаше никакви табели,за да се опъти нанякъде,а малкото хора,които обитаваха това място изглеждаха доста...негостоприемни. В съзнанието и започна а се заражда малка доза паника,която не знаеше докъде ще стигне.
-Изгуби ли се,дете?
някой я хвана за рамото.Клеър веднага изписка от страх и се обърна>А пред нея стоеше някаква старица,която не се вписваше с обстановката тук.Изглеждаше някаде на около 55 години,закръглена и с рокля до коленете.Самата жена и се усмихваше мило и топло.
-Ами,всъщност...да.Изгубих се.
Не можа да се сдържи.Не искаше да и споделя ала нямаше кой друг да и помогне.Също така старицата не изглеждаше някаква,която би я нападнала или нещо от този сорт.Просто бе...на странно място.
-Ела с мен.Ще пием по чай и ще те изведа от това място,което не е за момиченца млади като теб.
-Добре,госпожо.
-О,моля те наричай ме просто леля Пеги.-след което жената се засмя.

Когато влязоха в дома на леля Пеги,момичето започна да разглежда всичко с пълни детайли.Оглеждаше стените украсени с много натюрморти,пода с някакви персийски килими и мебелите,които бяха всичките до един лъскави и облицовани с найлон.Помириса и въздуха,който имаше аромат на нещо странно и много познато.
-Мила,така и не ми каза името си.-заговори я леля Пеги докато заключваше вратата.
Клеър се стресна от думите на госпожата,но успя да не го покаже.Все пак от години се опитваше да се научи да контролира емоциите си.
Погледна жената,която я приюти и се усмихна.Не искаше да нарани чувствата на жената,но и не искаше да си казва името.Не можеше да се довери на жената.
-Жанет.Приятно ми е.
-И на мен,скъпа.А сега влез в онази стая.Аз ще отида да направя чай и ще дойда при теб.
Клеър остана сама в коридора и въздъхна.Събу си обувките и отиде в стаята,където и казаха да стои.Поогледа пордедбата-диван,таботетки,маса за кафе и много цветя.Като цяло нормално жилище на възрастна госпожа.Накрая се настани удобно и се замисли над случилото се одеве.Нейното бягство най-вероятно щеше да доведе до много разправии,а излизането й от тази къща щеше да я отведе отново на улицата.Но за начало щеше да стъпи здраво на краката си и след което да продължи напред.
В стаята се чу шум и вътре влезе леля Пеги.Носеше табла на която бяха сложени всички необходими прибори.Сложи ги на масата и се настани удобно срещу тинейджърката.
-Е,Жанет,какво те накара да се изгубиш на онова злокобно място?
-Просто малко семейни проблеми.
-Е,следващия път не ходи там,защото може да срещнеш хора,които най-малко искаш.
Това бе прозвучало доста странно и все пак не чак толкова.Нали вече Клеър имаше сили,които можеха да я предпазят и които търсеха само удобния момент да се покажат и да унищожат всичко.Затова момичето просто погледна старицата и с равен глас заговори:
-Повярвайте ми...и сама мога да се пазя.
-Ха-ха-ха...доста си самоуверена мила,но повярвай ми тук има доста тъмни сили,които няма как да се пребориш сама.
Думите на жената потънаха в стаята.Мълчанието превзе помещението,което изглеждаше така празно.
След час Клеър реши,че е време да се прибира или по-скоро да тръгва от тук.Затова си пое дълбоко въздух и се усмихна.
-Време е да тръгвам.Благодаря много,че ми помогнахте,но сега е време да се прибирам.
-Както желаеш,дете.Аз няма да те изпращам до никое централно място.Просто ще те упътя.
Така жената изпрати Клеър до входната врата и и обясни как да се измъкне от този капан.Момичето и благодари и си тръгна.А докато слизаше надолу се обърна назад,за да благодари за последен път на леля Пеги,но видя нещо странно.Вратата беше затворена,но не това бе странното,а това че самата врата е прогнила и стара.Все едно от години никой не е поглеждал това помещение,а дървената врата е претърпявала много наводнения.Но тинейджърката не обърна особено внимание на това предпочете да се махне от тук колкото е възможно най бързо.
***
След като вече беше на централно място Клеър вървеше покрай някакво училище.Погледна към сградата и се спря на едно място.Чувството че повече нямаше да учи или че балната й нощ бе отнета не я напускаше.Просто мъката я караше да се депресира.Въздъхна тежко и една сълза се пророни от лявото и око.
-Предполагам,че ти е много трудно.Все пак всичко се случи толкова бърз,че не знаеше как да реагираш.
Пред нея се появи Светлослав.Той беше облечен в черни дрехи,а косата му беше подстригана късо.Нямаше брада,но ехидната му усмивка си беше все още същата.
-Ти?