Вход
Дарения за форума
Latest topics
"My tale, his soul..."
Страница 1 от 1
"My tale, his soul..."
by Sayonara :: Сря Сеп 01, 2010 4:05 pm
Пролог
Чика Дайки е момче, което желае да изживее негова собствена приказка, но има един проблем... той не вярва в щастливия край. Или просто го е страх от това, което идва след края?
Хироко Исаму е момче, коетовярва, че любовта не се крие в сърцето, а в душата на човек. Той иска да намери своята душа, но не е сигурен дали ще успее да го направи.
Живота на двете момчета става по-объркан от всякога, когато двамата се срещат, но поради дадени обстоятелства са задължени да се мразят. Какво става, когато, обаче, те се влюбят един в друг?
*****************************************
"В някои приказки добрите продават душата си на чудовищата..."
Когато бях малък, мама винаги ми разказваше приказки. Харесвах да слушам за всички чудеса, които се случват в тях. Тогава исках да бъда принц, който ще спаси красива принцеса от злото чудовище и ще заживее щастливо с нея завинаги.
Приказките, които съм чувал са много. С различни истории и герои. От принцеси, големи замъци, принцове с бели коне и корони до мечове, битки и омраза. Но те всички свършваха по един и същи начин - безкрайна любов.
Но винаги съм се чудел... ами ако някоя от тези приказки няма щастлив край? Може би, след като принцът и принцесата "се намерят", принцът й изневерява и се разделят. Или принцесата се влюбва в друг. Или някой от тях го сполетява инцидент и вече не могат да са заедно. Може би, приказката не свършва, когато прочетем "...и те заживели щастливо." Може би, едва тогава тя започва.
И сега, когато пораснах, все още продължавам да си задавам тези въпроси. Искам да изживея живота си като една приказка, но се страхувам, че, може би, някъде там след края на историята, не всичко ще бъде наред. Страхувам се, че моята приказка няма да има щастлив край.
Предполагам, обаче, че просто все още съм малко наивен. Невъзможно е живота да е приказка, нали?
-------------------------------------------
"...но аз никога няма да те продам."
Когато бях малък, не спирах да се питам какво е любовта. Наистина ли наранява толкова жесто както във филмите, или дарява такава радост както в приказките. Дали наистина може да крепи едно разбито сърце, или просто ще го разбие още повече. Но така и не получих отговори.
Веднъж попитах мама какво е любовта и тя ми каза: "Любовта, синко, е чувство, което никой не може да разбере. Тя идва и си отива без да предупреди, без да поглежда в страни, без да се връща. Тя се ражда с първия удар на сърцето и умира с последния дъх. Тя е различна при всеки човек, но при всички фигурира в някой друг определен човек."
Тогава не разбрах какво ми каза тя, но сега мисля, че поне малко го разбирам. Все пак, обаче, не мога да се съглася с хората, които казват, че любовта винаги остава в сърцето на човек. Колкото и да мисля, това не е така. Сърцето е мястото където "живеят" важните за теб хора - приятелите, семейството. А душата е мястото където винаги ще се стаява любовта. А когато намериш човека, който винаги ще обичаш, той става душата ти и те води.
Сърцето и душата са съвсем различни, защото сърцето може да се замени, когато "умре", а душата не може да бъде заменена никога.
Сега, когато съм голям, аз имам сърце, в което "живеят" всички, които обичам, които ценя. Но, дори и с тях, аз все още искам само едно единствено нещо. Да получа своята душа! Но е невъзможно тя да се появи от нищото като в приказките, нали?
Sayonara ::- Стригой
- Брой мнения : 15
Точки : 74
Репутация : 0
Присъединяване : 12.08.2010
Възраст : 27
Местожителство : Тръгвам си от мястото, на което ти продължаваш да живееш. -
Re: "My tale, his soul..."
by Sayonara :: Чет Яну 20, 2011 11:41 pm
Глава 1
Понякога живота е нечестен - поемаш в една посока и накрая се озоваваш на съвсем различен път.
Момче с кестенява коса, стигаща до раменете му, стоеше на една пейка в парк в Токио и гледаше с малка усмивка децата, които тичаха наоколо, подритвайки футболна топка. Изглеждаха толкова щастливи. Широки усмивки окрасяваха лицата им, изглеждаха толкова невинни... сякаш никога нищо няма да може да разбие тази радост и спокойствие, преливащи от тях. И това бе от части вярно. Докато не пораснат и не се сблъскат с жестокото лице на живота, тези деца ще останат слепи за всичко друго освен щастието. Момчето въздъхна и стана от пейката, беше време да се прибере. Паркът бе близо до апартамента му, така че не му отне много време, за да стигне до там. Той отключи врата и влезе вътре, измърморвайки тихо "Тадайма", знаеки, че никой няма да му отговори.
Преди две седмици, седемнадесет годишният Чика Дайки се премести в Токио, за да учи в един от най-добрите университети в Япония. Проблема, обаче, бече, че той не искаше това. Не искаше да напуска родния си град, не искаше да се мести в ново училище, не искаше нищо от случилото се през изминалата година да се беше случвало и не искаше да наследява компанията на баща си. Та той дори не го познаваше. Беше оставил него и болната му майка, когато Дайки все още беше бебе и никога не се върна, нито дори писа. И преди осем месеца, точно след като навърши седемнадесет, болестта на майка му се влоши и тя почина. Преди да умре, обаче, тя му даде писмо от баща му, адресирано от него и каза, че той го е оставил преди да си тръгне. Първоначално момчето искаше да разкъса писмото и да го изгори, но, виждайки сълзите в очите на майка му тогава, той й обеща, че ще го прочете. И, когато отвори плика и прочете писмото, живота му се промени.
Ретроспекция
Дайки стоеше на леглото в стаята си и гледаше плика, споящ пред него. По бузитему имаше засъхнали ивици от сълзи, но той не се притесняваше да ги избърше. Вече бяха минали два дни от погребението на майка му, а той все още стоеше заключен в стаята си и плачеше по цял ден. Приятелите му от училище идваха, за да се опитат поне да говорят с него и да го успокоят, но той не отваряше вратата и в крайна сметка те си тръгваха разочаровани. Въпреки, че бе обещал да го прочете, Дайки искаше единствено да разкъса писмото и да го изгори. Но противно на всички мисли, той взе плика и бавно го отвори. Той светнамалкаталампа на шкафчето до леглото му и се загледа в грубия почерк на хартията. Очите му пробягаха по цялата страница и след това се върнаха в началото. Момчето пое дълбоко дъх и започна да чете."Благодарение на една пиянска нощ майка ти забременя."
Без обръщение, без заобикалки бе започнато писмото.
"Никога не съм искал това, но нямах друг избор освен да остана с нея докато ти не се родиш. Първоначално се радвах, че имам син, че имам наследник. Но изминаха няколко дни и вече не бях толкова сигурен. Не ми пукаше за майка ти от самото начало, не виждам причина да ми пука и за теб.
Виждаш ли, ако някога се срещнем, а съм сигурен, че това ще стане, ти трябва да наследиш моята компания."
Дайки замръзда. Той? Да наследи компания? От онези големите, които едва ли не задвижват света? Невъзможно. Той продължи да чете.
"Когато навършиш седемнадесет години ще заминеш за Токио и ще учиш в един от най-добрите университети, за да получиш образованието, което ти е нужно за да управляваш. Всички разноски по убочението ти, парите за наем на апартамент и всичко устанало ще плащам аз. Няма да има нужда да работиш или да се занимаваш с всякакви други странични дейности. Единствено трябва да се съсредоточиш върху учението. Когато завършиш двамата ще се срещнем, за да обявим, че ти си новия директор на компания "Chika world".
Не можеш да откажеш това! Нямаш право на избор, ти трябва да станеш директор. Ще заминеш за Токио няколко седмици преди започването на учебната година, за да се настаниш в новия си апартамент. В плика има лист с адреса. Ще изпратя някой от моите подчинени, за да ти даде ключа и някой инструкции.
Това е всичко, което трябваше да знаеш. Ще се видим скоро."
И така завърши писмото. Дайки обърна плика и от него изпада още един лист, на който наистина бе написан адрес. Момчето се облегна назад в леглото си и се загледа в дивана. Как така, след толкова много години без да чуе нищо за него, баща му изведнъж му заявява, че трябва да оглави компанията му и той няма право да откаже. Това не беше честно. Все още малко шокиран от новините, момчето заспа, опитвайки се да усмисли всичко случило се последните дни.
Край на ретроспекцията
Дайки отвори хладилника и изкара една бутилка вода. Той отиде направо в спалнята си и, отпивайки от водата, се хвърли на леглото, заравяйки лице във възглавницата. Все още не можеше да разбере как се е съгласил на това. Можеше просто да остане заключен в стаята си в стария му дом и да продължи да игнорира света. Но тогава вероятно хорана на баща му щяха да го намерят и да го завлачат насила в Токио. Момчето стана от леглото и влезе в банята, разхвърляйки дрехите си по пътя. Пусна душа и остави студената вода да се стича по тялото му, карайки го да се отпусне. Той въздъхна. Не знаеше дали някога ще може да свикне да живее в този апартамент. Хола беше огромен, кухнята бе голяма колкото старата му стая, в спалнята му имаше огромнодвойно легло и дори имаше и стая за гости. Той никога не бе живял в такъв лукс, беше странно. Дайки взе една кърпа и избърса тялото си преди да сложи едни боксерки и тениска и да легне отново на леглото. С последна въздишка той затвори очи и се опита да се подготви за ада, който започва от утре. След няколко минути той вече бе заспал дълбоко, сънувайки детството си. В стария си дом, с приятелите си, щастливо играейки с тях и майка му.
Sayonara ::- Стригой
- Брой мнения : 15
Точки : 74
Репутация : 0
Присъединяване : 12.08.2010
Възраст : 27
Местожителство : Тръгвам си от мястото, на което ти продължаваш да живееш. -
Re: "My tale, his soul..."
by Sayonara :: Чет Яну 20, 2011 11:42 pm
Глава 2
Миу Хироко. Шеф на японската полиция. Най-добрият полицай в цялата страна. Живее в голяма къща със жена си и двамата си сина - Хироко Акио и Хироко Исаму. Те са наистина едно щастливо семейство. Но Миу Хироко не знае една малка, но важна подробност, която би застрашила както работата му, така и семейството му.
------------------------------------------
- А-ки-о-кун... - Хироко Акио чу подигравателен глас зад себе си.
- Рин. - каза той незаинтересовано и се обърна, за да застане лице в лице с висок мъж на около двадесет и две години, с черна коса, обрамчваща лицето му, и тъмни очи, изпълнени с веселие и жестокост.
- Хайде, Аки-чан. Не бъди толкова студен с мен.- чернокосия бутна другия мъж към стената и го притисна с тялото си.
- Разкарай се от мен, Рин. - каза със студен глас Акио. - Никой от нас не иска неприятности, нали?
С едно тихо "тц" Рин се отдръпна на две крачки от другия мъж и го погледна раздразнено.
- Къде е? - попита Акио, бутайки кестенявите кичури коса, които падаха в очите му. Чернокосият изкараот джоба си пакетче с няколко бели хапчета и го подхвърли към другия, който на свой ред му подаде пари и тръгна да върви, заобикалайки го. - Ще ти се обадя, за да ти кажа къде ще се срещнем другия път. - той се спря за момент и обърна глава към мъжа, който го гледаше сърдито. - И кажи на Рокуро, че утре ще се видя с него в склада. - и след това продължи по пътя си.
Хироко Акио бе на деведнадесет години. Той беше отличен ученик, без проблеми и с един от най-високите успехи в целия университет. Но както всеки човек и той си имаше своята "малка тайна".
------------------------------------------
Хироко Исаму е по-малкият син. Момче, живеещо щастливо живота си, не подозиращо за нещата, които могат да се случат. Той обичавсики - приятелите си, семейството си, близки и не-чак-толкова близки хора. Една промяна в обкръжението му, обаче, ще доведе до пълното объркване на живота му. Едно момче ще обърка целия му свят и ще го накара да се съмнява във всичко.
- Хиро-чан! - извика русо момче и се хвърли на гърба на приятеля си. Тежка въздишка, последвана от силно тупване и пглушителен писък.
- Хиро-чан е лош с мен!! - извика момчето и скри лице в ръцете си, преструвайки се, че плаче.
- Шин, Хиро. Не отново! - чу се отчаян глас зад тях и след секунди тримата приятели избухнаха в смях.
- Йо-чан! - Шин бързо се изправи и прегърна здраво присъединилото се момче, което с радост уви ръце около тялото му.
- Добро утро, Масуйо. - каза, кикотейки се на лудориите на приятелия си, Хироко.
- Добро утро. Хайде, Ши-чан, ще закъснеем. - момчето се отдръпна от прегръдката, печелейки раздразнено мърморене от приятеля си, и тримата тръгнаха към класната си стая, все още подсмихвайки се.
- Хей, какво става? - попита любопитно Хироко, когато влязоха в стаята и забелязаха, че целия клас се е скупчил, обсъждайки нещо.
- Ще имаме нов ученик! - извика някой, след което Шин и Масуйо веднага се присъединиха към тълпата със светнали очи. - Чухме, че се е преместил да учи тук заради коомпанията на баща си. - продължи момчето, гледайки Хиро. - Разбрахме, че е много красив.
Хироко се засмя на вълненито на класа си и седна на мястото си. Той също бе заинтересован от новия ученик. "Трябва наистина да е хубав, щом те са толкова ентусиазирани." помисли си той и погледна към учителя, който току що влезе в стаята.
- Всички по местата. - каза той високо и всички насядаха по чиновете си. - Предполагам, чее вече сте разбрали, че ще имаме нов ученик. - всички кимаха яростно с глави и учителят въздъхна. - Ами тогава той може просто да се представи. Влез. - извика малко по-силно и вратата на стаята се отвори, карайки всички да затаят дъх. В следващата секунда ченетата на всички удряха земята, а очите им почти изкачаха от орбитите си.
Sayonara ::- Стригой
- Брой мнения : 15
Точки : 74
Репутация : 0
Присъединяване : 12.08.2010
Възраст : 27
Местожителство : Тръгвам си от мястото, на което ти продължаваш да живееш. -
Similar topicsСтраница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|
» Коя е последната книга, която си купихте?
» Любима вампирска поредица?
» Коя книга четете в момента?
» От А до Я имена на момиче и момче
» Да броим до 999 vol.2
» Новини около издаването на четвъртата книга в БГ
» Любим момент от първата книга?
» Дориан или Кийо?