Four lives

Това е нещо,което започнах да пиша това лято,пускам кратко резюме.
Надявам се да ви хареса,и моля ви напишете си мнението.(:

Четирима непознати сънуват странен сън,който заплашва живота им,ако те не открият четири забравени древни реликви.Всеки от тях е сцепиален дори и сред специалните.
Но имат много врагове,които искат да ги спрат и те дебнат в сенките,пречейки им и обърквайки ги.Тогава те разбират,че трябва да се борят заедно,за да не загубят живота си и нещо по-ценно дори и от това

Първа глава е доста кратка,но другите ще са доста по-дълги

Първа глава
Намирах се в нещо като голяма стая.Навсякъде имаше хора,които танцуваха и се смееха.Виждах много трудно и тъплата около мен беше с размити очертания.Всичко беше много злокобно.Знаех,че сънувам и страшно много исках да се събудя,но нещо ми казваше,че трябва да разбера какво става.
-Ще желаете ли нещо мосю?
-Тези пури ги внясят чак от Китай,желаете ли една?
-Да взема палтото ви?
-Шивачата иска да разбере в какъв цвят да бъдат костюмите ви:словона кост или бяло?
-Ще ми позволите ли да ви налея чаша петдесет годишно бренди?
-Онази красива дама иска да говори с вас.На ваше място бих побързал да обърна внимание на такова прекрасно създание.
Разбрах,че говорят на мен и се смутих. Стаята по-скоро беше салон,а хората,които ми говореха сигурно икономи.Или поне приличаха на икономи,носеха чисто бели костюми с черни престилки.Плашещото беше,че всичките бяха напълно еднкави.Високи,слаби около шейсет годишни мъже,с мазна дълга до брадичката черна коса,продълговати лица с тъмни зли очи.Гледаха ме с подмазвачески изражения все едно съм бог,но можех да видя омразата скрита в очите им. Всички се обръщаха към мен и ми говореха,но не можех да разбера какво.Имаха същите изражения като на икономите,или поне предполагах,че са такива,външно се държаха сякаш бях най-прекрасното нещо на света,но можех да видя омразата.Когато си мислеха,че не ги гледам ми мятаха изпепеляващи погледи. Всички жени бяха облечени в най-ризлични красиви и крещящти тоалети,които са се носели много преди моето време.Те бяха с дълги и бухнали рокли с огромни

деколтета.Жълто,розово,зелено,синьо,цикламено,червено,черно,лилаво,оранжево,бяло направо ме заболяха очите,докато ги гледах.Косите им бяха вдигнати високо,като имаше някой друг къдрав кичур коса,който беше свободен.Мъжете носеха елеци,най-често с цвят на бронз и злато.
Предполагам,че бях попаднал на някой прием може би от 17-18 век.Всичко беше много пищно,стените бяха тъмно червени а рамките на прозорците,златни както и на мебелите,имаше едно голямо пиано в ъгъла.Чуваше се странна музика сякаш от флейта,беше успокояваща мелодия,но ме плашеше и сякаш само аз я чувах.Исках да се махна от тук,затова изблъсках “икономите” или иконома умножен по десет и тръгнах към една врата,която се намираше в края на помещението.Хора от тълпата ме дърпаха за сакото,чак сега забелязах,че нося много изискано тъмно червено сако.Имаше някаквъв герб,който май беше от злато,приличаше на някакво животно,но ми беше трудно да определя,сякаш зрението ми се беше развалило.Странната музика се усили точно когато отварях вратата.Обърнах се към пианото,на което до преди малко никой не свиреше,и там седеше едно момиче,което не можех да видя точно.Образа й се размиваше и можех да определя само,че беше млада.Май беше руса,но с продължително вглеждане по-скоро приличаше на тъмно русо.Странното беше,че сякаш я познавах.Беше ми много позната от някъде,отговорът беше близо,но не можех да го достигна,адски дразнещо.Момичето отвори устата си и точно като в някой ужаси филм всичко звуци заглъхнаха, освен плашещата музика.Гласът й беше студен,по-скоро мъжки отколкото женски.
-Белязан си за важна мисия. Имаш три месеца да разгадаеш загадката,ако го направиш ще можеш да си пожелаеш каквото поискаш,а ако не, ще умреш в адски болки.Отговорът е тук.Само трябва да разкриеш загадката.Враговете ти са по-близо отколкото можеш да си представиш,а те ще бъдат част от нея.Намери бронзовия елек,развали проклятието тегнещо над него, а то ще ти покаже какво да правиш след това.

Изправих се в леглото си облян в пот.Дишах тежко и гърлото ми беше пресъхнало.
Отметнах завивката и се изправих.Тялото ми възнегодува.Имах страшна мусклона треска,защото вчера майка ми ме накара да пренеса кашоните с книги “само” до къщата на сестра ми,която беше “само” на 3 километра от нас.С леко залитане не само защото имах ниско кръвно и когато ставах ми се завиваше свят,но и защото се спънах около пет пъти в вещите ми разпиляни по пода.Когаго най-сетне стигнах до раницата си,извадих бутилка с топла бира и отпих жадно.Отврат,нямаше по-гадно от топла бира.Имаше вкус на пикня и още повече ожаднях.Възмутен,че ще ми се наложи да извървя целия път до тоалетната,съвсем бях забравил за причината на ранното ми ставане.Изведнъж загубих желяние да пия вода.Изгубих и желание да седя в мръсната топла стая,затова нявлякох един анцунг и горница и се запътих навън.Гледах да ходя безшумно в коридора,но беше тъмно и се спънах няколко пъти.Изругах тихо и най-сетне достигнах вратата.Хладния есен въздух ме удари мощно.Беше прекасно.Вдишвах дълбоко,студения миришещ на гора,въздух.Навън се зазоряваше.Не беше чак утро,но можех да виждам и ходя спокойно.Живеех близко до гората и се запътих натам.Гледах да не се отдалечавам много и скоро след като навлязох се облегнах на едно масивно дърво и затворих очи.Този сън,дали беше истински?Наплъно е възможно.Особено в света,в който живеех.Често се праваха такива неща.” Враговете ти са по-близо отколкото можеш да си представиш,а те ще бъдат част от нея.”Част от какво?От загадката или от отговора или от двете или част от нещо си...мразех двусмислици.
три месеца иначе съм щял да умирам в адски болки.Странен подбор на думи,помислих си “адски болки”,струваше ми се странно че момичето или този,който говореше от името й ги използва.Някакси ми звучаха пресилено.Думи,които аз и приятелите ми бихме казали,за да звучим забавни.Но едва ли значеше нещо.Отговорът бил тук, и къде е това тук,тук в реалноста,тук в съня ми или тук и на двете места.Тъпи двусмицлици.А този бронзов елек,никога не бях чувал за подобно нещо.Размишлявах и ритнах един необикновенно красив камък,с жълти и червени линии във формата на гълъб.Той прелетя на около двайсет метра и се заби в едно дърво,а после изчезна сред сухите листа.Сетих се,че сестра ми колекционираше камъни и този сигурно много би й харесал и можех да й се подмажа,като й го подаря,за да ми даде номера на прителката й Наташа и се вкиснах още повече.
След около поливин час,през който се опитвах да разгдая загадката,неуспешно разбира се,видях как майка ми крачеше бързо към мен.Въздъхнах раздразнено още преди да дойде при мен.Много обичах майка си,но беше страшно досадна.Все едно бях на осем,а не на осемнадесет.Бях готов за лекция,в която казваше,че е опасно да се разхождам в гората и,че сърцето й се щяло да се пръсне,като е влязла в стаята ми,и ме е нямало.Или,че трябва да си приготвя багажа за училище иначе може се забавя...
Тя стигна до мен,носеше дълга розова ношница и големи розови чехли с прасенца.Русата й коса беше увита в ролки,а устните й бяха свити уплашено.
И какво стана сега,забрави да купиш мляко за закуската ли,помислих си раздразнено.
-Баща ти е изчезнал,някой е влизал вкъщи-каза тя задъхано и близкото поточе започна да бълбука

маги, какво става, не пошеш повече.

да не си се отказала, много е интересно, моля те, качи още глави