Глътка кръв

Бих искала и аз да споделя с вас своята история. Сега ще пусна резюмето а вие кажете дали да пиша още.


~ Резюме~

Алис Валънтайн- едно осем годишно момиче, което губи почти цялото си иемейство при жестоко убийство. Единствените и живи роднини са леля й и чичо й, с които се разбира отлично и при които се мести да живее след инцидента.
Сега аутсайдерката Алис е на 16 години, учи в местната лондонска гимназия и си няма никакви приятели.
По- късно в града се преместват няколко семейства и тогава Алис открива своята най-добра приятелка и най-готиното момче в целия град.
Но точно от тогава започват и кървавите страхове, неразрешимите проблеми и загадъчните убииства на смъртните.
Дали някой ще разреши проблемите на града?
Дали това ще бъде 16 годишната Алис?
А дали тя е само на 16?

Ще разберете в следващите страници.

Приятно четене!!!

~ Глава 1- Училищен бой ~


Седях в празен самолет на едно седалка откъм прозореца. Пухкавите облаци обграждаха самолета отвсякъде, а слънцето огряваше целия облачен хоризонт. Гледах със захлас красивия пейзаж, когато изведнъж облаците станаха страшно тъмни и аз се озовах завързана за един стол в стаята ми. Пред мен на още дма стола стояха завързани родителите ми. Около тях обикаляше мъж с качулка. Лицата на родителите ми бяха окървавени от бой, а убиеца се готвеше за феналния удар- мъчения до смърт. Изведнъж всяка фаза на мъченията сякаш се превърташе на забързан кадър докато накрая не спря до момента на смъртта им.
Все още моментите на смъртта на родителите ми се явяваше пред погледа ми. Убиецът беше разпорил коремите им, беше ги накарал да се давят в собствената си кръв докато накрая не беше забил по един скалпел и в сърцата на двамата. И до ден днешен не се разбра кой е бил убиеца психопат. След инцидента аз все още не мога да се излекувам напълно от преживяния шок въпреки че се разкарвах 3 години по психиятри като луда.
Изведнъж някой ме бутна.
- НЕ!!!- изпищях азстресната от поредния си еднакъв кошмар. Винаги сънувах едно и също, но изглеждаше толкова реално, сякаш се преповтаря и повтаря...
Бях обляна в студена пот и пулсът ми сигурно достигаше до двеста удара в минута. Чувствах се така сякаш някой ме е оставил няколко минути мокра във фризера.
Изведнъж около мен избухна силен смях. Заоглеждах се и видях как мои връстници ме сочат с пръсти и се превиват от смях. Тогава осъзнах, че отново съм заспала на чина в училище.
Отново всички ми се подиграваха и ми се присмиваха, както е било винаги в училище. Въздъхнах облекчено и се облегнах на стола си, когато забелязах, че госпожата се е надвесила над мен с поглед на хала.
- Алис Валънтайн...- започна тя поредната си тирада към мен, но през това време звънецът би и ме спаси.- Този път се спаси, но заспиш ли още веднъж в мой час изхвърчаш директно при директора. ЯСНО?
Кресна госпожата, която по природа приличаше страшно много на Мис Пиги от "Мъпет шоу", което обожавах да гледам като малка.
-Да.- Отговорих аз въздишайки, изгледах я кръвнишки, събрах си нещата и изфучах от стаята.
Нямах приятели, които да чакам след часовете. Всъщност по природа аз съм аутсайдер. Готичка съм. Нося абсолютно всичко в черно. Дори ако щете ми вярвайте, но и учебниците ми бяха с черни подвързии. Целия ми грим се състоеше от черно (дори и червилото ми). Леля ми и чичо ми (единствените ми живи роднини) не успяха да отгледат свои собствени деца, за това решиха да глезят мен, за това и стаята ми беше цялата черна. Освен стените. И в тях имаше черни нюанси, но по-малко отколкото другите предмети в стаята.
След като изхвърчах от класната стая се запътих към тоалетните. Колената ми все още трепереха. Тъкмо изплисках така или иначе бледото си лице, което сега беше по-бяло и от чаршав, когато забелязах нещо различно в очите си. Попринцип черните ми като маслини очи сега бяха обагрени в ярко червено. Загледах се от по-близо, но тогава те възвърнаха нормалния си цвят.
Завъртях се за да изляза, когато се сблъсках с "най-желаните" от мен хора. Наричах ги бандата на "Сатанинските кучки". Не че имаше нещо сатанинско в розовите им парцалки, просто се държаха така сякаш светът е техен. Реших да ги игнорирам и да продължа по пътя си, когато изведнъж тя заговори:
- В тоалетната винаги вуни, но Алис,... мила, ти винаги миришеш по-зле и от канализацията.- започна да се заяжда с мен лидерката на кучките- Джил.
- О, Джил, а ти някога да си чувала за крем против бръчки... мисля, че започват да ти се появяват на младини.- върнах си го аз усещайки как гневът към нея, трупан от години се отприщва като прелял язовир, а русата глупачка тръгна към огледалото.
Тъкмо се обърнах да излизам от тоалетната, когато Джил се разгневи, а аз само това и чаках.
- Ей, самотната, да си чувала някога за дрехи от днешно време?-отново замочна със заяжданията, но си личеше че е много гневна и едвам се здържа да не запищи от ярост.- Кога ли ще спре да носи дрехите на баба си?- обърна се този път към една от другите кучки.
- Снобска кукло, ако не си затвориш силиконовите устенца майка ти ще те посещава в болницата.- казах и аз а тя внезаптно се стъписа но после се окопити.
- Я, нямата проговори.
- Попринцип не говоря, за да не създавам допълнителни проблеми, с теб обаче ще е различно.- заплаших я аз.
- Ако това е заплаха...- започна тя, но не довърши защото и ударих плесница от която всички в коридора подскочиха уплашено.
Изведнъж тя ме хвана за косата и ме повали. Седна върху мен и започна да ме удря по женски- растворени длани и драскане с нокти. Успя да ме одраска няколко пъти, но накрая не се сдържах и я фраснах с все сила. Русокосата фукла се свлече от мен и този път аз започнах да я скубя и удрям, но по-ожесточено. Гнева ме завладяваше повече и повече.
- Махни се от мен изчадие!- изпищя тя и започна да се опитва да се измъкне.
Изведнъж осъзнах, че около нас се е събрала огромна тълпа крещяща:
- БОЙ!!! БОЙ!!! БОЙ!!!
Тъкмо това не трябваше да правя. Разсеях се, а Джил се възползва от момента- хвана ме за косата а след това ме удари в стената. От удара главата ми се замая и погледа ми се замъгли.
- Ауч!- успях да промълвя и загубих съзнание.

~Глава 2- Нова жажда~


Това вече беше нещо различно. От удара в стената явно умът ми се беше повредил. Кошмарът го нямаше. Сега стоях на една силно заснежена поляна и се оглеждах объркано. Бях се задъхала така сякаш бягах от накого. И май беше така. Измръзвах от студ и се оглеждах уплашено. Изведнъж пред мен се появи висок мъж с дълга, руса рошава коса с кърваво-червени крайща. Изглеждаше така сякаш беше потопил косата си наполовина в кръв. Изведнъж от косата пу покапаха няколко червени капки и тогава осъзнах, че това найстина е кръв. Но от къде се беше явило това същество? Имаше очи обагрени в червено. Беше облякъл дълъг кожен шлифер с яка, която скриваше лицето му.
Изведнъж дръпна яката от лицето си и разкри грозната си физиономия. Сигурно щеше да има наистина красиво лице ако не беше омазано цялото в кръв. От устата му едновременно течеше кръв и слюнка и се показваха дълги кучешки зъби. Мъжът беше вампир.
- Здравей, малката!- заговори ми той с леко истънял, дрезгав глас.- Изгуби ли се?
Не можех и гък да кажа. Бях се смразила от страх. Успях само леко да изпъшкам и да шаря с очи.
-Може ли... да изсмуча кръвта ти?- Попита ме той и посегна към мен.
-Н-н-не!- изпищях и залитнах назад.
Вампира падна върху мен, хвана ръцете ми и извъ врата ми под удобен ъгъл. След секунда усетих как драска със зъби по кожата ми когато изведнъж ги заби толкова болезнено и дълбоко сякаш искаше да откъсне част от мен. Чувах го как преглъща. Звукът беше ужасен. Опитах се да се боря, но безполезно. Силната твар ме беше приклещила под тялото си и се наслаждаваше на кръвта ми. Чувствах се отпаднала, когато изведнъж изгубих съзнание от загубата на кръв.
Стреснах се, но този път не изпищях. Съня не ме беше уплашил чак толкова. Бях се озовала в училищната болница. Опитах се да се изправя до седнало положение, но усетих силна болка в тила си и се замаях. Някой ме бутна да легна отново.
- Не миличка, ще трябва да почиваш.- Каза ми глас, и осъзнах, че това е сестрата.
- Да, но аз трябва да си тръгвам.- заинатих се въпреки, че стаята ми се въртеше страшно много.
- Вече се обадих на леля ти и тя каза че след няколко минути ще дойде да те вземе.- съобщи ми тя и седна отново зад бюрото си в ъгъла на стаята.- А и междо другото Директор Питърс каза, че иска да говори с теб. Вече говори с Джил.
„ Вече сигурно му е наговорила куп измислици за инцидента”- помислих си аз и въздъхнах ядосано.
След около половин час на вратата се почука и на вратата се показа лицето на чичо ми.
- Извинете за закъснението, но изникна малък проблем и Лусия-жена ми, не успя да дойде.- Извини се той.- Хайде Алис, да тръгваме.
Станах от леглото този път без да залитам, но все още главата ме болеше. Благодарих на сестрата за грижите и се запътих след чичо ми.
- Чичо, ще трябва да минем и през директора... той ъ-ъ-ъ... иска да говори с нас.- Казах притеснена, защото това щеше да е първото ми посещение при директора.
- Добре.- каза чичо и продължи по коридора към директорския кабинет.- Кажи ми как се забърка в такава сериозна работа?
- Ще чуеш след малко. Сигурна съм, че и директора ще ме пита същото.
И бях права. Още штом седнахме на столовете пред директора той ме попита... не по скоро ми заповяда:
- Разкажи ми абсолютно всичко!
Естествено разказах му абсолютно всичко, след което той ми каза, че ми вярва, и че ще ме остави със забележка а на Джил щял да наложи наказание. Честно да ви кажа надявах се да я накара да чисти тоалетните. От цялото училище, което не ми обръщаше внимание откакто бях постъпила на обучение, Джил и групичката й от „Сатанински кучки” винаги се заяждаха с мен.
Когато с чичо ми се прибрахме, а ми се струваше, че е минало цяла вечност преди да се приберем, вече се здрачаваше. Къщата ни беше огромна. Не беше като на големите богаташи, но беше една от най-красивите и добре потдържани къщи на улицата ни. Беще бяла на три етажа и с огромен заден двор.
Веднага щом чу двигателят на колата на чичо ми кучето ми- Мия порода сибирско хъски, изскочи от малката си вратичка, която й бяхме поставили, и весело заприпка към нас. Още щом слязох от колата се хвърли в прегрътките ми и започна да ме ближе.
-Да, добре сладурано и аз се радвам да те видя!- Засмях се аз.- Виж какво ще ти дам.
Бях я научила винаги след училище да й нося кучещки бисквити, който държах в торбичка в раницата си. Още щом бръкнах за да извадя една от нейните любими вкусотии, тя седна мирно, замаха с опашка и зачака. Хвърлих й бисквитката във форма на кокалче и с чичо се отправихме към къщата, а тя доволна ни последва.
- Лусия, прибрахме се.- Провикна се той и закачи сакото си на закачалката във фоайето.
- В кухнята съм, Скот.- обади се леля ми и двамата с чичо се запътихме към кухнята.
Леля беше застанала до печката и разбъркваше нещо вкусно миришешто. Попринцип имахме прислужница за готвенето, но леля обожаваше да готви и я освобождаваше винаги, когато имаше време тя да върши работата.
- Здравей!!!- поздравих я аз и я целунах по бузата.
- Здравей!!! Добре ли си?- ме попита тя леко разтревожена, но и облекчена, че ме вижда на крака.
- Да само дето ме боли малко главата, но иначе съм супер.- отговорих й аз и седнах на барплота.
- Добре. Днес за вечеря ще има лазаня, съгласна ли си?
- Естествено, щом е готвено от леля ми съм съгласна да ям всичко.- Отговорих й въодушевена аз и я загледах. Попринцип готвенето влечеше страшно много леля ми и точно за това работеше като главен готвач в един от най- големите ресторанти в града- ресторанта на Густо.
- Хей, караш ме да се изчервявам.-подкачи ме тя- Би ли ми подала кашкавала?
- Разбира се... ето.
- Бих искала утре сериозно да си поговоря с онова момиче... как се казваше?
-Джил?
- Да, Джил...
- Недей директора ще се оправи с нея а и тя е гаднярката на цялото училище ще почне да ме дразни още повече.
- Добре. Ох!- Изведнъж леля ми подскочи, а в кухнята започна да се носи мириса на нещо много хубаво миришещо, но не беше от печката. Не можеше да се опише миризмата, която усещах. Тогава усетих, че съм се втренчила в пръста на леля ми, който кървеше обилно.
- Алис, скъпа, добре ли си?- попита ми стреснато тя.
- Искам...-чух се да шепна.- Искам да...
Боже, не мажех да повярвам какво ми се искаше. Вътрешното ми чувство ми казваше, че иска кръв... много кръв. А гърлото ми гореше неудържимо. Изведнъж осъзнах, че изпитвам една нова жажда, която не бях изпитвала до сега. Отстъпих крачка назад и тогава видях очите си в тражението на една тенджера. Бяха обагрени в червено. Погледнах леля си, която ме гледаше невярващо и беше пребледняла. Изпищях и се втурнах към стаята си уплачена и вече ридаеща. Хвърлих се на леглото, притиснах една от възглавниците до себе си, затворих очи и си пожелах всичко това да е било само сън.
След половин час на вратата ми се почука. Беше леля.
- Алис, би ли дошла във всекидневната аз и чичо ти искаме да говорим с теб.- каза тя с много сериозен глас и се отправи към всекидневната.