I miss you!!!

Връщам се,тръгвам,спирам,
защо правилния път не намирам.
Само безутешна пустота откривам,
а мечтите си разбити по пътя събирам.

Може би на завоя,
чака ме покоя.
Може би ще срещна подкрепа
и тя ще ми бъде утеха.

Спирам,искам да я видя,
и в краката й като просякиня да се свия.
Тихо шептя „Моля те,ела.”,
но чувам единствено тишина.

Вдигам глава
и продължавам да вървя.
Искам надеждата да открия
и при нея да се скрия.

С пълни от сълзи очи,
виждам я,до мен стои.
Тихо аз мълвя „Ти дойде.”
Вдигам поглед за да видя тъжното й лице.

Разтварям ръце за да я прегърна,
а тя крачка назад се върна,
по пътя си тръгна,
и Надеждата гърба си ми обърна.

Нямам силата да си я върна.
Тя някой друг ще намери,
някой,който има желание и воля,
аз вече нямам сили да се боря.

На колене съм вече.
За спасение моля,като безпомощно човече.
Без посока и цел,
с наведена глава очакваща своята гибел.

Пак кошмари аз сънувам,
"Мразя те",от твоята уста чувам.
Със сълзи на очи,
питам те,"Защо?Кажи?"
"Нима вече не ме обичаш ти?"
"Никога не съм те обичал!"-отговаряш,
и виждам,че за думите си не съжаляваш.
Затварям очи,
Боже,много боли!
Лош сън,знам е това,
поглеждам те,и виждам в очите ти студенина.
А ти продължаваш,
с думите си да ме нараняваш.
"Кой би те обичал?Погледни се!Ти любов не заслужаваш!"
Извръщам поглед от твоето ледено лице,
искам да си вървя,макар и с разбито сърце.
По улицата тиха,аз тръгвам,
спирам,обръщам се за да се сбогувам.
Ти с нея стоиш там,
прегръщаш и целуваш я с плам.
Будя се и протягам ръка,
нуждаейки се от твоята топлина,
но намирам само празнина.
Аз сама съм в нощта,
тъй както е и моята душа.
Взимам телефона,искам да ти се обадя,
и съня си да забравя.
Гледам екрана със съмнение,
имам съобщение.
Поглеждам снимката на дисплея,
и не искам вече да живея,
защото ти си с нея!

П.С.-това стихотворение е вдъхновено от един мой сън

Кой си ти?

Кой си ти,
за да се бъркаш в живота ми?
Кой си ти,
за да крадеш мечтите ми?
Кой си ти,
за да отнемаш щастието ми?
Кой си ти,
че да караш от очите ми да капят сълзи?
Кой си ти?
Да ме убиеш,искаш ли?
Но аз няма да се боря.Знаеш го нали!
Кой си ти?
Дошъл си за душата ми?Кажи?
Давам ти я,
тя и без това отдавна не е моя!
Кой си ти?
Дошъл си за сърцето ми?Нали?
И него искаш ти!
Съжалявам,
но в гърдите си сърце нямам!
Аз оставих го при любовта,
но вместо да го прегърне,хвърли го в калта,
коварна се оказа тя.
Няма да питам пак: Кой си ти?
Защото вече знам....Ти си смъртта ми!

Самота

Вървя по пътека самотна,обвита в тъмнина,
молеща за искрица светлина.
Но всъщност,това път не е,
това е същността на моето сърце,
бавно умиращо в мене.
А то вика и ридае.
Спри!
Не плачи!
Тя е тук!
Вижда и смее се на пук.
Аз пак самота ще прегърна
и по тихия и пуст път ще тръгна.
Тя с усмивка на лице.
"Казах ли ти,пак при мен ще дойдеш"
"Казах ли ти,пак за милост ще молиш"
А аз със сълзи на лице,
ще викам и ще я мразя,
но пак за ръка ще я хвана.
Та нали само тя ми остана.
Тихо по пътя ще тръгнем,
някъде там,
тя ще ме остави,
но няма да ме забрави.
Пак ще се върне,
за да ме прегърне.
Пак доволно ще се усмихне,
а аз ще се моля болката ми да стихне.